Прочетен: 5574 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 05.07.2013 19:52
Щом прережа конците
на
марионетките
клетката ще взривя
и кутията за бижута
в която ваша съм
и твоя
случва се
бижу за показ
и за спомен
единствен образ
случвам се
в театър на абсурда
с главна роля
събличам се
от кожите
от позите ви
и фалша чужд
събличам
от тежък грим
и маски наслоени
от мислите ви тъмни
дасескрия
от чуждото двуличие
на две посечена
а тялото ми струна е
на полюсите разпнато
две същности
в битката за себе си
са вкопчени
на сцена
в театър на абсурда
без бутафория
във фугите пониквам
истина
по калдаръма на лъжата каменна
от процепите истина кърви
окъпани червени макове
blagodaria!
благодаря ти!
в огън изгаряме,
от огън се раждаме...
на полюсите разпнато"
ЕЕЕй затова си залужи поклон и усмивка. :) Като цяло е страхотно, много готино, много истинско - ТВОЕ!
Но аз съм човек дето обича думички и словосъчетания, редчета и т.н. И това ми изпълни дшата. Целувки!
Така боли Истината..