НА ТЕМЕНУГА
ЕДНА ЛЕГЕНДА ЗА ЛЮБОВТА





Разказват, че веднъж в едно ъгълче на земята се събрали всички човешки чувства и качества. Когато СКУКАТА се прозяла за трети път, ЛУДОСТТА предложила: Хайде да играем на криеница!
ИНТРИГАТА повдигнала вежди: Криеница - що за игра е това?
Тогава ЛУДОСТТА обяснила, че си затваря очите и брои до милион, докато всички се скрият. После последния обновява играта...
ЕНТУСИАЗМЪТ затанцувал с ЕУФОРИЯТА, а РАДОСТТА заподскачала така, че успяла да убеди СЪМНЕНИЕТО. Само АПАТИЯТА, която никога от нищо не се интересувала, отказала да участва в играта. ИСТИНАТА предпочела да не се крие, защото в края на краищата винаги я откривали. ГОРДОСТТА заявила, че че това е абсолютно глупава игра, а СТРАХЪТ не искал да рискува.
Едно, две, три...започнала да брои ЛУДОСТТА.
Пръв се скрил МЪРЗЕЛЪТ зад най-близкия камък край пътя. ВЯРАТА се издигнала в небесата, а ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТРИУМФА, който със собствени сили се изкачил на най-високото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много дълго не можело да се скрие, тъй като всяко място, което намирало, се оказвало идеално за неговите приятели: Кристално чистото езеро - за КРАСОТАТА. Хралупата в едно дърво - за СТРАХА. Крилото на пеперудата - за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра - той е за СВОБОДАТА! ЕГОИЗМЪТ намерил едно топло и уютно местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се скрила дълбоко в океана (а в действителност - в дъгата). СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на вулкана. ЗАБРАВАТА, тя дори забравила да се скрие...
Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999, ЛЮБОВТА все още търсела място, защото всичко било заето. Изведнъж тя видяла прекрасен розов цвят и решила да се скрие между цветовете му.
Един милион - изброила ЛУДОСТТА и се заела с търсенето.
Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА. После чула как ВЯРАТА спори с Бога. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО открила по трептенията на вулкана. След това видяла ЗАВИСТТА и се досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало нужда да търси ЕГОИЗМЪТ, защото мястото, където където той се скрил, бил пчелен кошер, откъдето пчелите го прогонили. До ручея видяла КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до оградата, чудейки се от коя страна да се скрие... 
Така всички били намерени: ТАЛАНТА - в дъхавата сочна трева, ТЪГАТА - в тъмната пещера, ЛЪЖАТА - на дъното на океана.
Не могли да намерят само ЛЮБОВТА...
ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво, във всяко поточе, на върха на всяка планина и най-накрая решила да погледне в розовите храсти. Започнала да разтваря клоните и чула вик. Острите шипове на розата наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА започнала да се извинява, плакала, молила за прошка и за да икупи вината си, обещала на ЛЮБОВТА да стане неин водач.
Оттогава ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка...
 
 

Хареса ми. Поздрави!

i nikoga ne shte progledne

Най-болящата липса.

"Не могли да намерят само ЛЮБОВТА"
.......................................................
Странно, Борисе, а аз пък не мога да открия нашата Теменужка, на която посветих постинга!
Колко показателно, сигурно е отишла да търси Любовта! Надявам се да сме й помогнали с нещо...

МНОГО СМИСЛЕН ПОСТИНГ
КОГАТО И КЪДЕТО ЛУДОСТТА ЗАТВОРИЛИ В ПСИХОКЛИНИКА, ДО ЛюБОВТА ЗАСТАНАЛ РАЗУМА.
В БЪЛГАРИЯ- ПСИХОДИСПАНСЕРИТЕ РАЗТУРИХА, СЕГА ЗАТВАРЯТ БОЛНИЦИ, НО РАЗУМЪТ Е ПРИ ЛЮБОВТА. А ЛУДОСТТА? ТЯ Е СПЪТНИЦА НА ПОЛИТИКАТА, В КОАЛИЦИЯ С ОМРАЗАТА ЗАВИСТТА, ГОРДОСТТА И НАДМЕННОСТТА...ЗАЩОТО ТЕ СЪЩО СА ЧУВСТВА И НАС ПРИНУЖДАВАТ ДА ИГРАЕМ НА ЖМИЧКА.
СЛЕПОТАТА НЕ Е ЧУВСТВО, А НЕДЪК, А КЪДЕТО ГО НЯМА ИЗЛИЗА НАВИКЪТ- ДА СЕ КРИЕМ ИЛИ ДА СЕ ПРАВИМ,ЧЕ НЕ ВИЖДАМЕ., ЩОМ СМЕ В ИЗГОДНА ПОЗИЦИЯ, КАТО ВНУЦИ НА ОНЗИ ПРОЧУТ БАЙ, ДЕТО ТЪРСИ КИЛИПИРЕЦА И В ПОЛИТИКАТА

ОООО, едва сега виждам посветения на мен мъдър текст! Благодаря ти, Люба! Това е наистина един мословно-емоционален подарък, който ме стопли...
Е, аз наистина се позахубих, излязох от виртуалността /където не се бях тотално загубила, все пак...:)/ в реалността, само че може би в твърде ускорени темпове...И нещо още не мога да асимилирам какво се случва, докога, защо, как и т.н....
Ще се разбере, ако не в скоро време, по-нататък:) Нали знаете, че моите душеприказчици тук, сте ми духовно близки и споделям с вас емоционалните отблясъци на случващото се във вътрешните ми лабиринти...
Благодаря ти още веднъж!

Ето, най-после се намери любовта! Тя е в теб, тя е около теб, тя те дебне и те иска полудяла, неразумна от любов!
Поднасям ти тези рози като символ:
Люба с любов!

Любовта е наистина широкоспектърно понятие...А дали се е намерила, още не е сигурно, защото аз съм изтъкана от съмнение, за жалост, продиктувано от неблагополучия, които ми донесоха не само горчилки, но и доста поуки и склонност към предпазливост...
А за розите - благодаря ти, както и за нподправеното чувство, с което са поднесени...