Прочетен: 2433 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 27.08.2012 22:39
Знаеше, че е неканен и въпреки това държеше да сяда на моята маса. Изкусно налагаше присъствие и затова на моменти бях склонна да го приемам. Обичаше да флиртува с мен, макар че скъпо си плащаше пораженията. Не му се било случвало. Често го допусках съзнателно близко до орбита, заради съвършенството на театъра, който заиграваше, за да го изхвърля в момента, в който злоупотребяваше с доверието ми и се главеше за тартор. Търсеше упорито мОето признание. Искаше мОите аплодисменти. Така или иначе, общо взето поддържахме в равновесие везната, въпреки различието в категориите, с които си служехме: докато той хвърляше пясък в очите на хората, аз старателно ги почиствах. Исках всички да виждат ясно, макар никой да не търсеше помощ и затова не си струваше саможертвата, ако не бе заложена свише...
Понеже бях по-слаба физически, често спирах да си почина и нарочно му давах преднина. Интересно ми беше да наблюдавам неговата самоувереност - как риеше пръстта, а тя падаше на главата му, та цял се самопогребваше. Когато почнеше да се дави в тинята, която беше забъркал, ноздрите му изхвърляха лава от безсилие. Попарваше всичко наред - жива тревичка не оставаше. А когато въздухът му свършеше, неистово почваше да ме зове за помощ, чрез поредната измама на седящ „най-близо“ до сърцето ми, за да заиграе поредната си фалшива роля. Сякаш без мен не можеше да изяви същността си...
Не му вярвах, но нямах право да отнемам шанса. И понеже нямаше с кого да си говоря, давах ход на следващото действие. А той се проваляше отново и отново, макар да беше ненадминат актьор. Възхвалявах го и даже презентирах „изкуството му“ пред света. Нека го опознае и се варди, когато парадира с „духовната“ си същност този сапунен герой, който не знаеше, че в изкуството няма далавера, а изстрадана Истина, неродееща се по никакъв начин с умението да разплакваш бабички със сладникави любовни истории...
Гледах го как потрива шепи, когато си въобразяваше, че е успял да ме излъже. Това го правеше щастлив. Завличаше ме с пари, кълнейки се в принципност. Мислеше се всемогъщ. Имаше власт, за да узаконява безправието, незачитайки, че друг преди него е писал едни закони. Щеше да падне на колене, да ме моли за прошка от сцената на своя измамен театър, в който ловеше жертвите си. Тези, които омагьосваше с лицемерна любов, за да ограби и напъха в леглото си. Лъстител, който си вярваше, когато лъже, а когато крадеше - се изписваше благотворител...
Поне се опитах да го пооблагородя. Помолих заедно да открием Темида, от която притежаваше диплом. Исках чрез позитива му да го стимулирам да влее сили в градивното, докато се събуждах всяка сутрин с единствената мисъл в главата, как да преместя света напред, макар и с един милиметър на ден...
„Ами приятелството?“ – сети се да попита уплашен, след като „обърна колата“, четейки ужаса в очите ми - приготвил се да граби не с две, а с четири лапи, че птиче му е кацнало на рамото! Тя щедростта, е само за деклариране пред наивните! Като циганин, на когото си подарил отсечените дървета, за да изчисти градината ти. Но не! Дължиш му пари, много пари, заради оказаната ти чест да ги вземе...
Арогантност, от която ти става мъчно за него самия: „Защо ги строихме тези къщи, ще проговори мултиплициран в децата си, като нещата в България не вървят?“ – роб на трагичната реалност, която сам е създал за тях! Забравил, че ѝ е длъжен на тази България, поне заради безплатното образование по комунистическо!
Жестокостта му беше разпасала пояс и имаше женско лице. Спеше с нея, а тя му раждаше нови стратегии как да прелъстява света и как да заробва.
Той нямаше сърце и не можеше да плаче, затова пък до кръв разплакваше...
С тази кръв аз пишех...Градина с бодливи къпини бе метафората на моя живот. И ако исках да бера плодове, трябваше непрекъснато да я чистя. Но се случи да я занемаря заради донкихотовщина, когато заплетох крака в трънака и паднах върху един пън. Друг на мое място не би станал – ударът бе точно в сърцето. Изправих се и за миг съжалих... Сякаш Господ искаше от мен да изчистя всичките плевели на земята...
***
Уверих моя сапунен герой, че един ден ще ми се издължи. Но няма да може да изплати лихвите.
Съжалих го...
Красота си ми! :)
Красота си ми! :)
но е по-важно Бог да прости, а там неминуемо ще се мине през съд...
Благодаря, Ели!
