Позволете да ви се представя - аз съм котаракът ФЮТ!

Не се плашете, знаете, че Фют е добричко дяволче. Така ме кръсти Люба, когато неизвестно откъде, паднах на балкона й. Аз нещастникът, изглеждах досущ като извънземен - черен скелет с огромни уши. Интуицията ми подсказа, че съм попаднал на точното място. Втренчих очи в нея и започнах да пищя, докато не ме нахрани. Но тя реши, че не съм й нужен и ми показа пътя. Три пъти ме изхвърля навън, а аз се връщах, убеден, че съм намерил своя дом. Атакувах прозорците и отказвах да напусна балкона, макар че териториите бяха отдавна маркирани от стария котарак – титулярът Тигър. Същият седеше важно на парапета и буташе с лапа обратно всички котЕта, които се катереха нагоре по лозата, опитвайки да превземат рибената крепост на Люба. Но аз нали съм хитър и упорит, успях! Веднага я впечатлих с интелигентност. Вижте ме, ммоля – родЕн благородник, с черен фрак и златна папионка (жив диригент на хор за мацки!).





 

Държа да поясня, че не Люба е рисувала носа ми, нито папионката.

Просто шегичка на природата!

Естествено, след моите неуморни атаки, Люба се смили и реши да ми даде шанс.

Да ви кажа под секрет - не е лесно да си имаш работа с естет. По дрехите посреща, по ума изпраща: лицето ми било недорисувано, папионката ми била килната! Но аз нали съм умен, успях да превърна недостатъците в предимство. Започнах да демонстрирам способности и реших да докажа, че мога да бъда полезен. Някой да не ме вземе за коминочистач?! Не бе, мухоловец съм! Хващам мухи във въздуха и ги изяждам!

Така спечелих Люба и се настаних в дома й, без да ме смущава непрекъснатото ръмжене на стопанина Тигър. Правя се, че не разбирам неговия език и с присъщата ми бързина, почти винаги успявам да му открадна храната, възползвайки се от тежестта и достолепито на старшия. Какво да се прави, борба за съществуване! Станах силен и загладих косъм – виждате как съм се лъснал! После, досещате се, превърнах къщата в спортна площадка, нали трябва да изразходвам енергия. Втурнах се главоломно в приключения, пускайки в ход дяволските си номера, коронният от които - да се катеря по пижамата на Люба, докато си мие зъбите. Няма пролука, в която не се пъхнах. Веднъж заспах между дрехите в пералнята. Добре, че ме забелязаха, иначе щях да изпера кожуха. Чашата обаче преля, когато нахапах листата на цветния фикус Бенджамин, вземайки го за катерачка. Без малко да ми покажат отново пътя, но слава Богу, размина се! Бях омилостивен по любвеобилност. Окуражен отново, атакувах спалнята на Люба, която бе последната ми цел и се скрих в гардероба. За зла участ се напишках от радост, та се наложи да ме изхвърлят точно като мръсно коте!

Тогава се взе компромисно решение за топла къщичка под балконската маса. Полека-лека започнах да се поддавам на опитомяване и приех условието примирен. Защото съм умно коте с фрак! Само дето щеше да ми бъде скучно там сам, ако нямах вяра в себе си...

И ето, че дойде ред да ви разкажа как осъвремених Андерсен!

В една от нощните си разходки под балкона, срещнах хубавицата Герда, с най-красивите зелени очи. Тук трябва да поясня в скоба, че рицарски се бих за нея с Кай. Отнех му я, недохранен беше. Да ме прости Андерсен за този грях, но си струваше да ревизирам  класиката заради тая пухланка! Как ви звучи Фют и Герда? Дяволска работа, но вие бихте ли устояли на тази красавица? Веднага я поканих в балконското си жилище. Очарована от моя джентълменски вид, тя прие безрезервно и ми подари сърцето си. Преливам от любов като я гледам! Ставам рано, за да получа храна, докато тя направи утринния си тоалет. Нали е дама,  мие се непрекъснато и става все по-беличка, пухкава и сладичка...

Щастлив съм с постиженията си! На Люба поднасям извинения с дълбок котешки реверанс за дяволските номера! Благодарности, че ме спаси от контейнера - нали съм интелигентно коте с фрак и папионка!

С поздрав, мряу:  дяволският котарак ФЮТ