Точно зъбите му се набиваха на очи от пръв поглед. И хищния поглед зад бюрото, макар че ако се изправеше, стигаше до половината на  вратата.
Не толкова дребен на ръст обаче, бе меракът му да властва…

Беше му паднал от небето тоя пост. Нещо като шестица от тотото.
В предизборната блъсканица не разбра как вихрушката го изтласка и приземи на кметския стол. Дори не успя да обмисли ходовете, инерцията го повлече бързо, докато се видя ухилен на плакатите по стълбовете. След кражбите на неговата предшественица, избирателите естествено дадоха наказателен вот и той спечели – магаре да беше, щяха да го изберат! Не че бе честен този избор, но в такъв момент кой ти мисли за купените ромски гласове – важното е, че заблудата още минаваше!

И защото иначе беше твърде безличен, бързо се ориетнира и плъзна по сигурната писта на старото статукво…

Нямаше нужда да се главоболи с реформи, с каквито обещания всъщност дойде на власт. Така щеше да получи одобрението на тоталитаристите, които щеше да държи в подчинение, подхвърляйки им великодушно трохи от държавната маса...

Само да му се явят ония от опозицията, с амбициите и проектите - щеше да ги сдъвче! Хайде де, ще му отварят работа! Да си чупят краката и колите в дупките, щом не проумяват елементарната нагаждаческа философия! Революции ще ми правят! Наклонена главица сабя не я сече – прочете веруюто на стената, забравено от тоталитарната си предшественица. Умна жена, помисли си, сваляйки лозунга, с мисълта да я последва. Не му беше чужд популизма, разбра как се идва на власт, защото и той си имаше поговорка, при това вълча! Колко просто - вълците сменяха козина след козина, но нравът им оставаше същият! Знаеше още една много важна поговорка, че гарван-гарвану око не вади - чукна се по голото теме - иначе как всичките му предшественици, след като забогатяваха, щяха да се изнизват безнаказано?! А сега е дошъл неговия ред! Ето го местния феодал – властта му даваше права да коли и беси безнаказано! Бог да е на помощ на избирателите – той щеше да бъде Кмет на себе си! Закрачи припряно из кабинета, осенен от гениална мисъл - още утре ще стартира с прием на граждани... Каак щеше да ги приласкае и умили, в Червена шапчица щеше да се предреши, за да ги преметне! Щеше да записва в специален бележник старателно воплите им. "Записки из едно кметуване" - вече даваше заявка да се пръкне от умната му глава! (Захари ряпа да яде!) Щеше да пише и преписва европейски проекти, щеше и да задлъжнява, пък след него потоп – данъкоплатците да му мислят! Нали затова му дадоха власт, пък стдото – вълци го яли! Ако трябва, ще го натири в кошарата и заложи за външни интереси. Затова са стадата...
Я, що комисионни го чакаха! Само?

Опъна се на кметското кресло и се наслади на мига, преживяйки - почувства се целунат от Бога. Примижа от удоволствие и врътна лентата назад. Озари го прояснение как успя да прегризе гърлата на опонентите си. Схемата на размножените партийни глутници беше яка. Горките кандидати, как мераклийски се редяха в листите и не можеха да обединят усилия зад своя фаворит, който предварително обричаха на провал! Я какъв колорит внесе в кампанията една проститутка (примлясна сладко), която неговата партия бе пробутала в листата за уловка! Това беше тайната на неговия успех и сега трябваше да бъде послушен! Нямаше нужда изобщо да мисли (не че имаше мозък) – щяха да го включат във властовата схема за облагодетелстване,
той трябваше само да рапортува!

Лигите му потекоха при мисълта за агнешка мръвчица... Облиза се и започна да крои планове. В края на краищата властта се ползваше за лична потреба. Роднините, приятелите - щеше да заплува в море от задоволство и посредственост, докато си оплете кошницата! Друга поговорка натрапчиво му диктуваше, че птиченцето каца само веднъж на рамото, затова бързо определи приоритет първи: Да си създаде лична институция, жертвайки обществената, която щеше да оглави след кметуването! Нямаше значение, че щеше да го последва хорския гняв. Следващият властник щеше да си дойде по веригата,
а той да се оттегли сит и невредим...

Излезе от унес и протрака заканително с челюсти при мисълта за оня айсберг – опозицията. Ето, тук трябваше да внимава! Обстоятелствата налагаха да разработи сериозна стратегия срещу опонентите. Щеше да се позове пак на неизчерпаемия тоталитарен опит. Знаеше правилото – трябваше да хвърли всички усилия за обезвреждането на врага! Щеше да го прогони на всяка цена от територията на феодалното си царство, което маркира старателно сам...Институт срещу прогреса щеше да създаде в лицето на удвоената администрация! Щеше да излъска стария тоталитарен паметник в калта, да осветли сърцевината му, за да вдъхновява бъдещите поколения! Щеше да се превърне в глупак, но нямаше да отстъпи! Като вълк с магарешки уши - на мост!

Тъй подреди всичко по мед и масло Вълкът-Властник, само дето сънищата му станаха кошмарни. Още първата вечер от своя мандат сънува озверялата тълпа с ловджийски пушки пред Кметството...Лоша поличба, дали не е закъснял за вълчата си кариера...

Аах, проклет вълчи жребий!

Да, да, помнеше Историята... бунтът...жална му майка на късметлията...на сто години веднъж се случвало...

Май вече се случваше...