Прочетен: 2872 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 03.02.2010 17:33
Вакуум. Надвиснало оловно небе седи на раменете ми.
Злото дращи в преддверията и се опитва да изнудва.
Кървящо и блокиращо. Отсъствие...
Няма въздух. И той продаден!
Стърчат ми две джи-ес-ем антени в тил и анфас.
Държат ме изправена. Електромагнитно заредена.
Остава да взривя пространството така гръмко, че бетонният тоталитарен монумент под прозореца ми да полети заедно с поклонниците му - консумиращата тълпа. Паметникът, който вместо да бъде съборен, бе тепърва осветлен.
Десетметрова стена, с достатъчно място за вписване имената на героите на деня!
Вдъхновението на *МУноидите и тяхното шествие от бъдещето, с удивителната им способност за МУт(р)иране...
В далечината, зеленият полски пейзаж превзет от електрогенератори. И птиците нямат небе...
Клечим в разрухата на завистта. В пантеон на погребаните души - разбити и тревясали от мързел! Самоблокирани и самоизяждащи се. Криза ли? Бетонирани мозъци, заринати в пластмаса, която и морето повръща. Културните пластове на безвремието... Ако все пак ни дойде сила да извикаме, няма кой да ни чуе. Тряскащи челюсти на убийствен антагонизъм! Не гордо, човекът звучи като фалшив камертон!
Криза на мозъци!!!
Отмъщението на сЛободията! Погребваща жертвите си и въздигаща паметници за своя слава...
И възпяваща ги, пак за собствено възвеличаване...
Задушаваща проза.
Думи на килограм. Реквием за словото, което служи
на суетата...
* * *
Есенният вятър освирква настръхнал пес
и завихря последния куп жълти листа, идилично в минор,
след циганска хармоника...
Каквото и да го е провокирало. Има такива дни, седмици... Години?!Боже.
Поздравления!
16.12.2009 20:21
16.12.2009 20:24