Блогът на cornflower :: "ВИНОВНА"

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.08.2009 06:02 - "ВИНОВНА"

Автор: cornflower Категория: Изкуство

Прочетен: 910 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 17.10.2009 14:18

Това е прозвището, което щеше да отнесе един ден от земния си живот. Обичаше безкрайно хората и им се посвещаваше до последно. Но не можеше да направи добро на никого. Всички я намразиха. Изглежда е съдба на можещите. Талантът й се превърна в проклятие. За нейната категория хора казват, че приживе не са били разбирани. Това не е вярно. Истината е, че такива хора са нежелани, защото им завиждат. Защото същите, бидейки близо до Бога, са извор на мъдрост и Истина. Това беше нейния тежък кръст и бряг, където очакваше другите. Но си чакаше сама... Имаше мисия. Но я разпнаха... Много пъти, когато се жертваше за кауза. Тогава вместо утеха, Бог й възлагаше следваща, още по-трудна задача. И така - борба до безкрайност... Презираха я и я гонеха. Като прокажена я избягваха. Крадяха и опорочаваха идеите й. Унижаваха я. Обвиняваха я непрекъснато в интриги, които изплитаха специално за нея. Най-страшното обвинение беше, че обърква подхода към невежите. А тя ги учеше на Истина, на вяра и любов ги учеше. Затова я определяха като конфликтна, за да оправдаят нечовешките
си действия спрямо нея. Каквото и да вършеше, все за упрек беше.
Както и да постъпваше, все я гонеха. За тях, тя просто не трябваше да съществува, защото имаше силата
и вярата да отстоява себе си. Защото не предаваше Бога
и винаги изплуваше над обстоятелствата. Това беше един дълъг земен цикъл на безизходица. Не можеше просто да го отмине, защото Бог я връщаше винаги
на мястото й, за да си довърши работата: Трябваше да се моли за всичките си зложелатели... Така си остана задкулисна - `виновна` и осъдена според законите
на сатаната. С примка на шията и белезници на ръцете. С намордник и зад решетки. Табу. Един ден нейните мъчители щяха да стигнат до самоунищожение
и да потънат в блатото на злото, което са сътворили колективно. Тогава може би щяха да потърсят спасителния бряг. И щяха да стигнат до нея, защото тя ги очакваше точно там. А дали нямаше да бъде вече твърде късно...