като въртележка е живота...
дъх да има и да е любим...
дъжд да има,
слънце
и
едното Небе...
Бряг, до който лодката ми да дохожда
и
Луната да е пълна...
ех, Люба...името ти ...Любов пръска,
Любов - горещник е
и
този толкова тайнствен
страстен
спомен на тяло и сърце,
докосвано
шептяно
шептящо...нощ е и ден
сега е..
отблизо и отдалеч...целувка и милувка...пожар на сетивата...пепелнорозово, синкавомъгливо...загадъчно...нежност Е...
от най - дълбокия вир на човешката душа Танц...
живота танцува
свой осезаем, незабравим и докосващ...
Танц - Свят,
жадувано пламенен...

огън да ни гори, така ГО...живеем...и аз те обичам, Люба...моя!!!
това на прима виста за теб Е!

:) некой спесциалист:))))- по словото, ще да го определи кат блиц - стихотворение, ама не е ...само си е за теб, Ти ... мой...Бряг...кътам те в душата си, Любалюбимост...благодаря за това, че те има, като е всичкото което...

"...огън да ни гори, така ГО...живеем..."

Такива като нас трудно изгарят, Косенце! :)))

Много здрава да си! :)

Изгаряме, светло да ни е...
И страст, и любов, и сила неземна,
`от най-дълбокото на душата`...
..................................
Не ме приземявай, Музо,
Земята е жарава -
ще оставя горещи следи
по лицето й...

слънчеви лъчи...мои сте