Прочетен: 11617 Коментари: 37 Гласове:
Последна промяна: 26.07.2009 21:11
И С Т И Н А
родена днес 27 февруари
C O R N Y
Лежеше пропаднала с окървавено лице
на земята.
Някъде по средата на лабиринта,
в най-силното илюзорно поле.
Не виждаше хоризонт, накъде да върви?
Изчезна силуетът, който последва.
Подадена ръка или препятствие беше?
Не чуваше и песента,
която така омайно я привлече.
Трябваше да продължи сама, знаеше си.
Щеше да следва вътрешния си глас.
Облече го с неговия образ.
Въобразяваше си, че беше реален,
по-висша сила беше.
Теглеше я с магнетизма си,
влачеше я изранена през горещите пясъци.
Зовеше я.
В падението потърси своя старт.
Разбра. Той се появяваше винаги,
когато проявяваше слабост.
От подземия я вадеше с орфеевата си песен.
И когато се възправяше срещу него
и погледите им се срещнеха,
той изчезваше.
Оставяше й само силата си
да продължава сама.
МИРАЖ.
Мъжът, когото трябваше да следва.
Най-мъжкото илюзорно име му даде.
Щеше да извърви сама земния път
до въображаемото му рамо.
Щеше да го следва.
А той идваше все по-изкусителен,
за да повярва тя.
Все по-съблазняващ.
Все по-нереален.
Все по-митичен.
Все по-близък.
Все по-невъзможен.
Разлят извън контурите си,
гравиран с най-дълбокото острие.
В сърцето й...
Докосваше я само с пръста на ръката си.
Сътворяваше я с мисъл, ваяше я като Бог.
Като от фреска на Микеланджело
тя слизаше все по-истинска,
по-жива, копнееща.
Преливаща, стичаща се
през пукнатини и процепи
капилярна, проникваща в него.
Разрушаваща.
През него, Миражът,
минаваше най-голямото й препятствие.
Трябваше да преодолява себе си,
него да преодолява и побеждава.
А когато той изчезнеше, да го търси отново.
Беше й пътеводител. Миражът.
Извикваше и губеше образите му,
съединявайки се с духа му.
Изпреварваше го и изоставаше,
хармонираше и се сливаше,
спускайки се в най-дълбоките каньони,
в най-тежките кървави октави.
Чувстваше дъхът му,
обемаше цялата му любов.
Звънеше пространството
от докосването и сливането на еднаквост.
Завихряше се,
уедряваше цветните си петна,
извисяваше се в космически обхвати.
Приемаше състояние
на върховна чувственост
и се превръщаше в звук.
После образуваше съзвучия,
търсещи по-висша хармония
и пространственост.
Ново съединяване до сливане
с безкрайното и цялото...
Тя се казваше Вечност...
Люба Захова
Честит празник!
Защото си хармония и чувства!
И оставяш вечност!
Честит рожден ден, Люба!
Да бъдем вдъхновителки!
Тост за съпътстващите ни миражи, без които животът ни не може да бъде така истински!
благодаря
vajno e da se zakluchi:
ISTINA E MIRAJAТ !
МИРАЖЪТ Е ИСТИНА!
Jelaq shtastie i hilqdi oshte tvorcheski idei,i az blagodarq.Taka e, v poslednite dve vyzklicatelni izrecheniq se sydyrja mydrost,vechna mydrost.
това земното, дали ще се случи?
Миражно е, но аз вярвам и чакам...
...Миражът ти е много истински... Един копнеж...Едно стремление... Едно пътуване ...по пътя...
...Прегръщам те!:) Хубав празник!:)))
Благодаря ти, мила и нека Бог те пази!
Усмивки...
Сбъднати очаквания и мечти...
Посли по- големи...
здраве и любов за всички!
Ponqkoga mirajite ni sa mnogo nujni,za da ni otkasnat to4no ot opredelena realnost ,za da mojem da sahranim sebe si takiva kakvito sme si,za da ne se nalaga da se vidoizmenqme prinuditelno ili nemoje6ti ve4e da se svle4em kam bolkata:)))))))
Ve4erta dano se prevarne v realen miraj!!!:)))))))))
Taka e, mirajat e tarsene.
Bez tiah ne bih mogla da jiveia.
Obicham da se kapia v miraji, samo da ne se zablujdavam za istinata.
Радвам се да те видя!
27.02.2008 21:24
Усещането и насладата са върховни!
Здраве и дълголетие ти желая от сърце!
тях търсим...
а написаното е невероятно:))
нека да е празник в душите!
Поздравления от далечна Япония! Бог с Вас!
Прегръдки от България!
Щастие и на теб, палитра, в океана на емоциите!
10.03.2008 12:14
Обичай и бъди обичана,
от мене си любов наричана!