Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.02.2008 18:54 - ЛИРИЧЕСКАТА
Автор: cornflower Категория: Изкуство   
Прочетен: 3327 Коментари: 7 Гласове:
0

Последна промяна: 26.10.2010 22:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Сядам на своето диванче и ги чакам. За Покаянието. С кръстосано краче на тънко токче. Недостижима, единствена,  изящна и много красива. Бяла. Самата светлина. Специално за този сеанс небесната дъга е изсипала всичките си цветове върху мен, за да излъчвам само белия. От липсата на тъмен щрих контурите на финната ми фигурка едва се загатват, но това не ме притеснява. Моите ухажори са виртуални и ме усещат. Със силно развито обоняние за сметка на други сетива. Глутница вълци. Студената зима е най-подходящия фон за тяхното нашествие. Свличат се на пръстени сиви хайките им от снежните хълмове към деретата. Преди да им замирише на кръв долавят парфюма ми. Интелигентни вълци са, виртуални, търсещи духовна плячка за прелъстяване. Поезия търсят в белите полета. Търсят лирическата героиня за своите безсмъртни произведения.

  Седя на брега сама белоснежна и съзерцавам морето. Гледаме се, говорим си с него, споделяме си самотата.То има голямо синьо око и ме вижда. Аз го гледам с душата си. Обичаме се. И се възпяваме взаимно. Да, но не би. Моите вълци се усещат навреме. Докато ги забележа и вече са стеснили обръча около мен. Дипломатично, с прецизна тактика за грубите си козини. От страх започвам даже да се усмихвам. Бързо се овладявам и не давам ход на никаква паника. Разбирам, че са беззъби и че съвсем нямат намерение да ме изяждат. Представят ми някакъв уж колективен сценарий за творческите си намерения. Запознават ме с главната роля на ЕДИНСТВЕНАТА, която трябва да изпълнявам. Те ще се редуват в ухажването и няма да ме ревнуват. Косъм няма да падне от главата ми.
Нямам избор, съгласявам се. Глутницата се разсейва по-бързо, отколкото се е появила. Привилегирован при мен остава водачът. Започва ухажването в първото действие. Моят партньор е най-сладкодумният вълк, който може да се срещне. Толкова ефирен, толкова нежни слова ми зареди като за пред червена шапчица, че снежната полянка се покри с цветя. И се разля една поезия - антарктика ще разтопи ! И аз прописах, колко му е, при такъв омайник ! Много срочно приключихме работа. На този му беше толкова сгъстена програмата, че че от припряност застъпваше опашката си. Бързо изчезна и старателно заличи следите към  мене. Нямаше време за реакции и глезотии. Заставена бях  да преглътна обидата - зад храстите вече дебнеше втори вълк. 
Този идваше от странство. Беше чувал за сборището с идеална цел, а и мен бе успял да зърне от някъде. Приложи хитри хватки и успя да изпревари чакащите наоколо. Поиска да му покажа морето. Романтичен беше, изпълних желанието му и като пътник даже го нагостих. Написа най-красивите си стихове по мои картини. Поиска пак да дойде. Нямал дом, а аз май трябваше да се превъплатя в майка на един млад мъж. Не го поощрих и на тръгване вместо благодарност за гостоприемството ми каза, че никога не е писал за мен. После се прибра при приятелката си, която без да ме познава изписа най-гадните сюжети по мен. Имаше творчески съюз, който одобряваше колективно творбите и присъждаше награди за най-ужасен стих за лирическата, тоест за мен. Екстазът беше толкова голям, че се оказах единствена тема в краката на огромна тълпа  "итнелектуалци", която започна да ме линчува за различието, да разкъсва бялата ми рокля и да ме търкаля в калта. Изпитваше духовен оргазъм от нуждата да измъчва. Бях квалифицирана в кучка и курва. 
Проявих разбиране, позовах се на  Бога за още малко търпение, щото той праща съд за обижданите. Така се заличиха следите и на романтичния вълк - повече никой не го видя, нито песента му се чу. И докато се отърся, че и разболея от лошата енергия, излъчена към мен, хоп - третият  вълк !  Ама не - вълчище чак ! Очите ми не го побираха !  Че да видите поезия - първите двама ряпа да ядат ! Небето разпори от възторг към лирическата. А тя горката онемя. Слушаше го в недоумение - не беше и мечтала за такъв реванш, който Бог й праща. Щит, който да я пази от нови набези. Каква благословия ! - каза си и повярва. Измисли му малки наградки, които му подсказваха темите за стиховете, след което той се скри. Сърцето й трепереше от умиление и преклонение. По-майсторско не можеше да се случи. Томове заваляха от небето ! Тълпата беше приспана от песента на един великан. Но тя имаше опита и с вълчия си нюх  усети, че иде реч за недостижимата и се налагаше временно да преглътне слюнки. По-късно заложената бомба щеше да експлоадира: в края на краищата  лирическата героиня трябваше да бъде унизена. Така тълпата правеше дълбоки поклони пред величието, после бързо се предрешваше зад кулисите и я заливаше с  талантлива порно-поезия. Очите ми не бяха виждали такива сценарии. Изписаха се "вещи" критици на изкуството ми - дъвчеха ме и ме плюеха. Комплексирани грозновати поетеси изпращаха в местния вестник стихове, посветени на една лирическа с плетка и мотика. Неполучили достъп до нея вълчета тренираха перо, посвещавайки й цинични стихчета, но имаше и достойни мъжкари, които защитаваха чест. Един много влюбен, когото тълпата подценяваше и не забелязваше, още си пее соло. Въздигна се такъв чудовищен многогласен хор, че чак я изритаха от членство в писателския сбор.
Всички те  търсеха бялата жена, а я очерняха, бленуваха  друг свят, а сриваха този. 
Струваше си жертвата да бъде видян и описан този писателски феномен.

Аз говорех единствено за творческа самота, а бях винаги грешно разбирана. Търсех да сглобя цялото. За съжаление такъв беше целият ми живот. Разминавах се абсолютно с всички, когато не можех да бъда адекватна с чуждите нагласи. Пленница и заложница, чийто образ се експлоатира, без право на реакция. Защото следваше неизвестен за мен ход - винаги по-опасен.
По-късно открих в едно виртуално пространство, че колективното комунистическо съзнание дори ми бе създало профил-менте, с цел злоупотреба със стария ми никнейм - firefly. Единствено така спокоен можеше да заспива сатаната - точица светлинка да не остане след мен.

  Помолих моя покровител да спре песните си, за да не настървява повече тълпата. Той се правеше, че не разбира езика й, защото тя му беше необходима, за  да го ласкае. Напротив - поклони й се още по-ниско.   И изведнъж  спря да пее! Почувствах облекчение, но за кратко - моят гуслар обяви публично, че е сексуално малтретиран - разбирай от лирическата ! Трябваше вече да я разкара,  за да покаже, че той я е създал. Да внуши на читателите си, че такава под небето няма. Той й е автора, плод на въображението му, само негова !  Не за жената, за природата пеел, знаейки как всички вълчета искаха да сучат от нея. След като изпя песните си и той я отрече. Започна да я тероризира, сливайки се с мъчителите й. Поощряваше нарочно тези, които я мразеха най-много. Опитваше се да ориентира посветените й стихове към големи поетеси - свои приятелки, които нямаха нищо общо с тях. Тъй да запомни историята. Щото беше много голям. Но едно не беше предвидил големия. Самият върл атеист, беше споменавал във всеки стих напразно името Божие, интерпретирайки  мои текстове. Мислеше се за недосегаем.  Но уви !  Тази дързост щеше да бъде наказана. Без да искам щях да бъда лебедовата му песен.   И тогава се случи чудото !  Бог ме пое на ръцете си. Оказах се в непозната, абсурдна ситуация. Нещо истинско и много красиво ме докосна.  До невъзможност красиво! За неговите мащаби се оказах неподготвена. Поразена, раздребнена на атоми. И сега се питам какво е решил да прави Бог с мене, пращайки ми обстоятелства, които нямаше нужда да ме отричат. Аз ги отричах, имайки опита, огорчението и страданието на една лирическа героиня.   Беше една невидима птица, която кацна на рамото ми. Казват веднъж се случвало. Съединяваше се с мен. Пеехме заедно. За първи път усетих щастието...

Послепис:
Едва прогонила първите трима, се появи четвъртият вълк - идея си нямате как сумираше своите предходници и как ги превъзхождаше в изкуството да разчиства пътя за собственото си възвеличаване. Светът беше негов и той го заставяше да му се поклони, в това число фенките. Още повече - тяхното унищожение беше задължително, след като си изпеят песента.
Той трябваше задължително да направи Покаянието заради всички, ако не искаше да коства  изкуството му, създадено с фалшива поза...


Люба Захова





Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cornflower - bluebird
04.02.2008 19:26
Благодаря ти, синя птица.
И твоите полети са много високи!
Бъди щастлива в небесата си!
цитирай
2. sever - много пленително и достоверно всъщност ))
06.02.2008 23:12
право в десетката на виртуално-енергийните сценарии, които някой ден хората осъзнават като телепатично-пространствено-времева истина, смешно смаляваща реала до маслинка в мартинито на Бог ))
горещи аплодисменти и място при мен за цвете в бутуниерата на блогрола ми ;))
цитирай
3. cornflower - sever
07.02.2008 08:11
благодаря за честта, трогната съм.
Сценарият не е само виртуален, бих казала това е сценарий на живота ми.
Трудно ми е да го разкажа целия, а трябва.
цитирай
4. mmmmmmmmm - Бурни
09.02.2008 09:35
аплодисменти!
Много красиво!
Позравления!:))
цитирай
5. cornflower - mmmmmmmmm
09.02.2008 11:17
mmmersi,
no pareshto...

цитирай
6. анонимен - ...
22.02.2008 19:56
Живот... Истории... Гледните точки са винаги повече от участващите - има и наблюдаващи, съпричастни или не. А мненията - още по-повече. Една приятелка ми сподели: защо да обиждаме вълците, те биха те убили, но не и да се опитат да унижат - историята е толкова човешка, интелектуало-поетска...

Мога само да те поздравя за куража да опишеш как изглеждат нещата от твоята гледна точка, защото това в голяма степен е и самоанализ, в който грешките на никого не са спестени, включително и собствените. Знам, не те е страх от подобни анализи - жената, която нарисува жената в бяло - не би могла да има черно в душата. Разголваш се и се оставяш ранима, а си недосегаема - това е сила - не ти е необходимо на някого да се уповаваш, достатъчна си си.

Навън има прекрасна луна. Бих ти я подарил, но на какво ще вият вълците...
цитирай
7. cornflower - анонимен
23.02.2008 09:44
Признавам и виждам своите грешки.
Но това не е просто история, а цял един живот.
Животът на най-желаната нежелана жена и човек.
Това не е просто съдба, а една истина -
най-желаната нежелана в света.

Вълците - нека си вият. Красиво е.
Луната - нека свети за всички жени. На мен ми стига едното желание.
Остава проблема с тълпата, която убива.
И май си е повече мъжки, интелектуално-поетски.

Благодаря ти за топлинката...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cornflower
Категория: Изкуство
Прочетен: 1394848
Постинги: 158
Коментари: 2101
Гласове: 19757
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031