Постинг
02.02.2009 20:53 -
БОГАТСТВОТО
Автор: cornflower
Категория: Други
Прочетен: 7929 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 21.04.2009 11:53
Прочетен: 7929 Коментари: 18 Гласове:
0
Последна промяна: 21.04.2009 11:53
Човек преди всичко е дух. Това е неговата Божествена природа и призвание. Той е метафизическо същество предназначено за Вечността, образ и подобие на Бога. Оттам е и трагичният сблъсък, предначертал цялата човешка история. В центъра на човешкия космос е отношението необходимост-свобода. Бог ни дава свобода. Може ли да говорим за нея, оковани от веригите на суетата си и алчността?
Господ ни обича.
Желае да ни върне при Себе си.
Но ние, като блудни деца сме се отдалечили от Него и живеем по своите похоти.
Живеем не за Бога и не богатеем в Бога.
Нека си припомним Притчата, разказана от св. Лука в глава 12. За безумния богаташ, който иска да събори житниците си и да построи по-големи, за да прибере богатството си в тях. И мечтата на който е :
“...И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години, успокой се, яж, пий, весели се...”
Цялата история на човешкия род е събаряне на старите житници и построяване на нови. Хората унищожават онова, което е било преди тях, с амбицията да построят нещо по-здраво и издръжливо. В процеса на строежа тези житници отново се оказват остарели и тесни да съберат плодовете на алчността ни. Това ли са благата ни? Бог ни отговаря. Бог ни учи. Да не събираме имоти за себе си и да не богатеем извън Духа си.
“Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото и какво ще облечете. Защото животът е повече от храната и тялото, и облеклото...” /Лука 12:22-23/
Благословено е словото Ти, Господи! Какво означава “да богатеем в Бога”? Бог чука на вратата и иска да Му отворим. Ето какво казва Луций Аней Сенека:
“... Колкото по-дълги колонади строят хората, колкото по-високи кули издигат, колкото по-нашироко простират вилите си, колкото по-дълбоки убежища за през горещините копаят, с колкото по-масивни тавани засводяват гостните си, толкова по-голяма част от небето ще остане скрито от погледа им...”
Ако си живял само за тялото, само за себе си, земята ще ти отнеме всичко това. И пред Бога, пред своята Божествена същност, ти ще бъдеш беден. Сам Бог е дошъл на земята не да му служат, а той да служи на мнозина. И да стане откуп за греховете им. “...Тялото ни има нищожни изисквания - казва Сенека - иска да го предпазим от студ, да заситим глада и жаждата му с храна и питие. А усилията на всички желания извън това, отиват за задоволяване не на нуждите ни, а на нашите пороци...” Не имотите, не алчността ни, не властта, с която разполагаме ще остави белег за нашето пребиваване на тази грешна земя.
“ Горко вам, които притуряте къща към къща, които присъединявате нива към нива, тъй че за другите не остава място, сякаш само вие сте заселени на земята.." /Книга на пророк Исая 5:88/
Нищо не сме получили с раждането си, нищо и не можем да отнесем с нас. Остава Дух и Любов. Нетленното богатство. Единственият ни път към безсмъртието. Нищо тленно не е отредено да остане. Нито палатите, нито колите ни. Нито телата ни, за които цял живот се грижим, сякаш са безсмъртни. Нито греховете ни. Бог е Любов, а ние самите сме Чеда Божии. Ние също сме любов. Но не вярваме в нея. Вярваме във вещите, в парите...
“...Оплетохме се в лъжи и бликаме с неправда, работим повече за корена, отколкото за Бог, оставихме небесното и теглим към земното, обичаме домовете на богаташите повече от църквата, и там - като врана над мърша се стръвим, очаквайки помощ повече от тях, отколкото от Бог, като забравихме и потъпкахме Писанието..." /Презвитер Козма в “Беседа против богомилите"/
Нека си припомним съня на Разколников от “Престъпление и наказание”. Нека помислим върху живота ни и ценностите, които създадохме. За така наречената цивилизация. Римувана с “глобализация”, ”национализация”, “демократизация”- ЦИВИЛИЗАЦИЯТА ни губи смисъл. Достоевски е видял всичко това:
“...Бяха се появили някакви нови трихини, микроскопични същества, които се вселяваха в телата на хората. Но тези същества бяха духове, надарени с ум и воля. Хората, приели ги в себе си, веднага побесняваха и полудяваха. Но никога, никога хората не бяха се смятали толкова умни и непоколебими в правотата си, както се смятаха заразените. Никога не бяха смятали за по-непоколебими своите присъди, своите научни изводи, своите нравствени убеждения и вярвания. Цели селища, цели градове и народи се заразяваха и лудееха. Всички бяха в тревога и не се разбираха, всеки мислеше, че той единствен е носител на истината и се измъчваше, когато виждаше другите, биеше се в гърдите и плачеше, и кършеше ръце. Не знаеха кого и как да съдят, не можеха да се споразумеят какво смятат за зло, какво - за добро. Не знаеха кого да обвинят, кого да оправдаят. Хората се убиваха взаимно в някаква безсмислена злоба. Събираха едни срещу други цели армии, но армиите вече в поход изведнъж започваха сами да се унищожават, редиците се разбъркваха, войните се нахвърляха един срещу друг, намушкваха се и се колеха, хапеха се и се изяждаха едни другиму. В градовете по цял ден камбаните биеха тревога: но кой и за какво призоваваха, никой не знаеше, а всички бяха в тревога. Изоставиха най-обикновените занятия, защото всеки предлагаше свои мисли, свои поправки и не можеха да се споразумеят...”
Това ли създадохме? Това ли създаваме? Всичко, което се цени високо между нас, е мерзост пред Бога. Защото изоставихме Същността си. А тя е Божествена. Сърцата ни натежаха от преяждане, пиянство и житейски грижи. И забравихме Бога.
Никога няма да излезем от пропастта, която сами издълбахме, преди да платим и последното петаче от дълговете към Бога.
“...И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години, успокой се, яж, пий, весели се...”
Цялата история на човешкия род е събаряне на старите житници и построяване на нови. Хората унищожават онова, което е било преди тях, с амбицията да построят нещо по-здраво и издръжливо. В процеса на строежа тези житници отново се оказват остарели и тесни да съберат плодовете на алчността ни. Това ли са благата ни? Бог ни отговаря. Бог ни учи. Да не събираме имоти за себе си и да не богатеем извън Духа си.
“Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото и какво ще облечете. Защото животът е повече от храната и тялото, и облеклото...” /Лука 12:22-23/
Благословено е словото Ти, Господи! Какво означава “да богатеем в Бога”? Бог чука на вратата и иска да Му отворим. Ето какво казва Луций Аней Сенека:
“... Колкото по-дълги колонади строят хората, колкото по-високи кули издигат, колкото по-нашироко простират вилите си, колкото по-дълбоки убежища за през горещините копаят, с колкото по-масивни тавани засводяват гостните си, толкова по-голяма част от небето ще остане скрито от погледа им...”
Ако си живял само за тялото, само за себе си, земята ще ти отнеме всичко това. И пред Бога, пред своята Божествена същност, ти ще бъдеш беден. Сам Бог е дошъл на земята не да му служат, а той да служи на мнозина. И да стане откуп за греховете им. “...Тялото ни има нищожни изисквания - казва Сенека - иска да го предпазим от студ, да заситим глада и жаждата му с храна и питие. А усилията на всички желания извън това, отиват за задоволяване не на нуждите ни, а на нашите пороци...” Не имотите, не алчността ни, не властта, с която разполагаме ще остави белег за нашето пребиваване на тази грешна земя.
“ Горко вам, които притуряте къща към къща, които присъединявате нива към нива, тъй че за другите не остава място, сякаш само вие сте заселени на земята.." /Книга на пророк Исая 5:88/
Нищо не сме получили с раждането си, нищо и не можем да отнесем с нас. Остава Дух и Любов. Нетленното богатство. Единственият ни път към безсмъртието. Нищо тленно не е отредено да остане. Нито палатите, нито колите ни. Нито телата ни, за които цял живот се грижим, сякаш са безсмъртни. Нито греховете ни. Бог е Любов, а ние самите сме Чеда Божии. Ние също сме любов. Но не вярваме в нея. Вярваме във вещите, в парите...
“...Оплетохме се в лъжи и бликаме с неправда, работим повече за корена, отколкото за Бог, оставихме небесното и теглим към земното, обичаме домовете на богаташите повече от църквата, и там - като врана над мърша се стръвим, очаквайки помощ повече от тях, отколкото от Бог, като забравихме и потъпкахме Писанието..." /Презвитер Козма в “Беседа против богомилите"/
Нека си припомним съня на Разколников от “Престъпление и наказание”. Нека помислим върху живота ни и ценностите, които създадохме. За така наречената цивилизация. Римувана с “глобализация”, ”национализация”, “демократизация”- ЦИВИЛИЗАЦИЯТА ни губи смисъл. Достоевски е видял всичко това:
“...Бяха се появили някакви нови трихини, микроскопични същества, които се вселяваха в телата на хората. Но тези същества бяха духове, надарени с ум и воля. Хората, приели ги в себе си, веднага побесняваха и полудяваха. Но никога, никога хората не бяха се смятали толкова умни и непоколебими в правотата си, както се смятаха заразените. Никога не бяха смятали за по-непоколебими своите присъди, своите научни изводи, своите нравствени убеждения и вярвания. Цели селища, цели градове и народи се заразяваха и лудееха. Всички бяха в тревога и не се разбираха, всеки мислеше, че той единствен е носител на истината и се измъчваше, когато виждаше другите, биеше се в гърдите и плачеше, и кършеше ръце. Не знаеха кого и как да съдят, не можеха да се споразумеят какво смятат за зло, какво - за добро. Не знаеха кого да обвинят, кого да оправдаят. Хората се убиваха взаимно в някаква безсмислена злоба. Събираха едни срещу други цели армии, но армиите вече в поход изведнъж започваха сами да се унищожават, редиците се разбъркваха, войните се нахвърляха един срещу друг, намушкваха се и се колеха, хапеха се и се изяждаха едни другиму. В градовете по цял ден камбаните биеха тревога: но кой и за какво призоваваха, никой не знаеше, а всички бяха в тревога. Изоставиха най-обикновените занятия, защото всеки предлагаше свои мисли, свои поправки и не можеха да се споразумеят...”
Това ли създадохме? Това ли създаваме? Всичко, което се цени високо между нас, е мерзост пред Бога. Защото изоставихме Същността си. А тя е Божествена. Сърцата ни натежаха от преяждане, пиянство и житейски грижи. И забравихме Бога.
Никога няма да излезем от пропастта, която сами издълбахме, преди да платим и последното петаче от дълговете към Бога.
Из "Православие БГ"
"Богатството не се измерва с количеството пари - то е състояние на Духа!"
цитирайДушевноста е мярката която ни определя хора ли сме или безлико съществуване:)))))
цитирайспециална си ми,Любов! :)
цитирайВ състояние на гърч съм от НЕВЪЗМОЖНОСТТА.
И всички се чувстваме така.
Чудех се как да я изразя, а ето че Достоевски дойде на помощ - това е истината за нашето време за съжаление, толкова точно видяна от гениалния писател.
Благодаря ви за отношението!
цитирайИ всички се чувстваме така.
Чудех се как да я изразя, а ето че Достоевски дойде на помощ - това е истината за нашето време за съжаление, толкова точно видяна от гениалния писател.
Благодаря ви за отношението!
За съжаление, май често забравяме, потулваме сякаш, това...
Благодаря ти за поста!...
Дано повече хора го прочетат...
цитирайБлагодаря ти за поста!...
Дано повече хора го прочетат...
остава само да я проявим.
Това ни е богатството.
цитирайТова ни е богатството.
e silata u nas , koqto pohabqvame negradivno i se stopqvame vseki den....
Toplkova e prosti4ka istinata , kolkoto e bezkraino onova gradivnoto koeto e v nas koeto go imame kato dvigatel na materiqta....
Zdrav duh - zdravo tqlo
zdrav zuh - zdrava durjava
Pozdravbi!
цитирайToplkova e prosti4ka istinata , kolkoto e bezkraino onova gradivnoto koeto e v nas koeto go imame kato dvigatel na materiqta....
Zdrav duh - zdravo tqlo
zdrav zuh - zdrava durjava
Pozdravbi!
Толкова е просто, наистина...
Благодаря ти, апка!
цитирайБлагодаря ти, апка!
Колко много истини ....колко са тези, които са ги осъзнали...
цитирайМалко са, щом живеем толкова зле от НЕистина, наложена от мнозинството..
Благодаря ти!
цитирайБлагодаря ти!
В народопсихологията на нашия етнос не се приема нещо невидимо и имагинерно,а особено наложено с меч и кръв и пак,заради Европа!Не случайно ни определят за еретиците на Европа,защото при нас важи,око да види,ръка да пипне!Не случайно си имаме Тангра,защото го оприличаваме със Слънцето!Не случайно вече 13
века,не сме променили името на страната ни!Не случайно въпреки 700 години чуждо иго,сме съхранили и език и етнос!Не случайно показваме такива високи резултати в тестовете за интелигентност,защото сме се научили да оцеляваме,при всякакви ситуации!Лошото е ,че предприемаме действия,едва когато"ножа е опрял до кокала",но пак сме неповторими,защото сме единствената държава в света,която няма пленено бойно знаме!Много добре приемаме новостите,а не като Прометей или в по-ново време,Джордано Бруно!
Така че бъди богат със свободата си,а не с каноните!
цитирайвека,не сме променили името на страната ни!Не случайно въпреки 700 години чуждо иго,сме съхранили и език и етнос!Не случайно показваме такива високи резултати в тестовете за интелигентност,защото сме се научили да оцеляваме,при всякакви ситуации!Лошото е ,че предприемаме действия,едва когато"ножа е опрял до кокала",но пак сме неповторими,защото сме единствената държава в света,която няма пленено бойно знаме!Много добре приемаме новостите,а не като Прометей или в по-ново време,Джордано Бруно!
Така че бъди богат със свободата си,а не с каноните!
Мисля, че тази свобода е ненужна. Ако днес живеем в хаос, то е защото сами си го сътворихме, неподчинявайки се на Божиите и обществени закони.
Аз не изповядвам теорията на Ницше за свръхчовека.
Известни са в историята нейните поражения. Езичеството, към което се връщаш, както окултизма и протестантските лъжеучения помрачават ума ни.
Трябва ли да продължаваме да заблуждаваме децата си за Истината, след като обрахме и горчивите плодове на атеизма при комунизма?
Не, разбира се, ако не искаме да удължим агонията си!
цитирайАз не изповядвам теорията на Ницше за свръхчовека.
Известни са в историята нейните поражения. Езичеството, към което се връщаш, както окултизма и протестантските лъжеучения помрачават ума ни.
Трябва ли да продължаваме да заблуждаваме децата си за Истината, след като обрахме и горчивите плодове на атеизма при комунизма?
Не, разбира се, ако не искаме да удължим агонията си!
но
цитирайВъпрос на избор, но рано или късно душите ни се връщат при Създателя.
Страшно е, ако ги възпрепятстваме...
Благодаря ти!
цитирайСтрашно е, ако ги възпрепятстваме...
Благодаря ти!
Вярно е! Но не остана време за друго освен за ИЗПЛАЩАНЕ...
цитирайМАЕСТРО, за мен е чест...
цитирайза напомнянето. В момента съм в наистина труден период и сега ми е малко по-леко.
цитирайИ аз така се успокоявам за неволите - с напомняне кои сме..
Но трябва всички да го разберат, за да се подобри живота ни.
Благодаря ти!
цитирайНо трябва всички да го разберат, за да се подобри живота ни.
Благодаря ти!