Басовете са хубаво нещо, особено когато печелиш. Затова докато се чудих какво да пия с поръчаните миди патафри, изпитах вътрешното задоволство на човек, отгатнал политическия оверлог на напорист и млад кандидат депутат. Коктейлите в ”Сохо”, ненужно набеден от селскостопанската снобария бар, имат уникалното свойство да съдържат около10 грама повече алкохол и може би тази тяхна свръхестествена способност бе причината да ме осени прозрението, че ма масата сме седнали все наемници на политически кампании. За разлика от минали ялови избори, сега тежката артилерия е и в месните структури, които имат картбланш да трупат популярност чрез всякакви методи и прийоми. Средства се отпускат с лекота, което е доказателство, че оптимизмът на партиите е обратнопропорционален на техните възможности. Варненките щения за депутатските места като цяло са по-скоро безинтересни, което обаче не значи че са без интрига. По различните физиономии на масата разбирам на кой коя партия му се е паднала да парфюмира. Ето на - от ляво уверен поглед, лаврак в спаначно канапе и сепии с  бутилка изстудено Pinot Grigio. Изобщо няма никакво съмнение – Герб. Тук няма колебания в поръчката - и в пъба, и в листата. Шефът е на първо място, което си е факт, носещ огромна доза успокоение. Обещания, фриволност, балони в синевата и ликът на Бойко с усмивка блага. Ееех, дай Боже, всекиму подобна стилистика. Концерти, тук там някоя прерязана линия на градинка или кръстовище, присъствие на квартална вечеринка – все фин популизъм, движещ се  на ръба на интересното. Но и така трябва, усилия не са необходими за постигане на една предизвестена победа.
Сервитьорката носи раци на скара и бутилка Шардоне. Нещо друго? Ясно, БСП не си позволяват излишен лукс, всяка стотинка е впрегната в заветната цел. Все пак реномето си е реноме и поддържането му е задължително дори за партия на трудещите се работници и селяни. Височайшето присъствие на Серж в редиците изпълва с трепет електората, набор на Коминтерна. Rotjugend  на столетницата също, въпреки че както се оказа незнанието и относно миналото е повече от умилително. След като се оказа, че „Димитър Благоев бил дядо на Георги Димитров”, с нетърпение очаквам бъдещите ПР акции на одързостената младеж.
Все тайно се надявах, че няма да съм свидетел на подобно явление, но уви – цаца и наливна бира. Спаруженото листо маруля, останало като стар соц. Кулинарен дизайнерски шедьовър, както и дебелокожият лимон категорично говорят за стиснатостта на Яне. Защо бе Яне, как така бе Янев? И от марулята като режеш, как ще я караме, а?  Но пък нека не съдим прибързано – сигурно средствата са пренасочени към оборудване на композициите, които ще отведат в незнайни концлагери корумпираните, евреите, хомосексуалистите, ненадеждните, циганите, алчните, мързеливите и всички, които имат братовчедка с името Мария. Не само в България, но и в Македония, нека се подчертае дебело. Понеже помагам на приятелите си, ще предложа идея за плакат – борд, изображаващ войводи в началото на миналия век, зад които на вагонетка Яне разпределя бъдещите военнопленници. От джоба му предателски се подава фишек или бомбичка, на стената на камионетката има плакат с делта планер, но както казахме Яне е на заден план и тези подробности са незабележими, още повече, че са прикрити от червено-черното знаме.
Хубавото е, че и октоподът ми с макарони е приготвен перфектно. Явно премъдрото решение главният готвач на рибен ресторант да е грък не е толкова екстравагантно. Но пък и Георги Секулидис си заслужава майсторката диплома, убеждавам се все повече. Затова и поръчвам втора бутилка розов Траминер. Всъщност истинската причина е, че клиенти са ми инициаторите на миналогодишната кампания „Дай скорост на българското производство”. Именно с тези думи се  обърнах към полунаведения сервитьор. И то два пъти.

но е прекалено късно за снощи и рано за днес.
а иначе и по храната ще ги познаете...