Ще искаш да се влюбиш в лудостта.
Пред мен и тя била би безобидна.
Опитай се, предай се на страстта,
а после... Космос няма да ти стигне.

И ти ще станеш скитник, като мен,
а кожата човешка ще е тясна.
Бетоните ще виждаш в цвят зелен,
а в дребния си, кротък бит - опасност.

Повярвай, ще обикнеш лудостта - 
приятелка любима на творците.
С глава ще чупиш крепостна стена,
ще пееш псалми с хора на щурците.

И в някакъв неземен, странен сън,
ще носиш на див бродник орисията - 
да търсиш своенравен, остър трън,
за да поддържаш пулса на стихията.

Ще я приемеш. Просто лудостта
е шифъра за тайното ми име.
Когато с нея литнеш над света,
с най-топлия южняк ще си замина.

Майсторката на истинската Поезия, Приятелката ми Земела, клиска на "втора", защото смотаните русофилистици трябва да напомпат дебилските си глупости, които в 99% от случаите са носител на тягостно настроение, а не лежерност и трепет както Творчеството тук.
И това е така именно, защото не съм някой изкукал пенсионер, който да опорочава тази Поезия с глупендерско помпане.
А би било коренно различно, ако ситуацията е на ниво спортсменско съревнование.
Но не би.
Заради комплексарите, на които им дай да хванат помпата и повдигнат изкуствено пенис... упс - самочувствието си.

Извини ме, Мила, но бях "длъжен" да го кажа, при все, че понацапах постинга ти.
Но понеже ти няма как да ми се обидиш, та си го позволих.

ПС: Под днешния постинг, който Корти излъчи от моя профил - ОК - не се вясвай.
Но под следващия...
Който ще е Поезия...
Особено когато ти... (знаеш)

ПХ