Прочетен: 3174 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 09.03.2013 08:40
Вие имате власт, сигурна власт, която употребявате за лична консумация. От въртене в спектъра на политиката сте заприличали на хамелеон. Заели сте поза в разкрачен стоеж, стъпвайки върху две взаимноизключващи се доктрини. Дресирани сте, в случай, че изгубите равновесие, да вдигнете единия крак /според нуждите/ и да стабилизирате другия. Ако обаче сте вдигнали и двата крака /и не дай си, Боже, сте жена!/, значи са ви издърпали чергата. Може да се сетите, ако имате ум в главата си, че чашата на вашите своеволия е преляла и са дошли бунтовете на плебеите. Неизбежно. Тогава вадите от сейфа на мухлясалата си мозъчна кутия гениалния, според вашите представи план и спретвате червената си агитка, за да изместите същинския протест на гладните. Предвидливо изчаквате да го заявят и насрочвате за същото време свой режисиран такъв. Окупирате градския площад за целия ден. Минава ви през ум, че може дори да спите там, за да блокирате всякакви изяви на опозицията, но ви плаши студа. Командировате специално някое студентче от столицата да поведе тълпата. Може да е наяден нехранимайко, синче на тлъст арендатор или банкер, но не пречи. Бунтуват се гладни и преяли. Трябва да внушавате авторитет и сила отвсякъде, за да запазите плячката. Полагате последни усилия за затягане на редиците. Че клати се, яко се клати партийната власт и съвсем скоро в ушите ви ще зазвучи непрекъснат като сирена, като плясък на вълна, като писък на чайка рефрен – сбогом, сбогом, о ненаядна сган!