Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.07.2011 13:21 - Някъде, накрая на света
Автор: cornflower Категория: Изкуство   
Прочетен: 6566 Коментари: 8 Гласове:
14

Последна промяна: 28.08.2012 18:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Но Някъде, накрая на света, в един забравен от `Царя и Бога` райски кът,  в едно импровизирано кафе, в центъра на малко градче от селски тип, ставаха важни, неподозирани за света неща...

Беше време на `КРиза` като `КРай`, в който животът агонизираше.
Но в това незначително за страната градче, нещата можеха  да се случват така,
че да превръщат провинцията в център, защото градчето наистина бе център на... безработица.

В такова нищо вирееха всякакви издънки. Макар, че основната маса още преживяше стари химери, тук можеше да се срещнат даже интелигентни хора и борбени личности.

Често кафето заприличваше на кръчмата на Странджата, пълно с `немили-недраги` в собствената си страна.

Това бе истински парламент, където всеки изливаше мъки и неволи, щото платените избраници, сякаш по закон се криеха от своя народ...

Разговорите витаеха обичайно около корупцията и некадърието на  управниците.

На фона на общата безизходица и в самотата си, сутрин клиентите на кафето правеха опит да се обединят, но се разотиваха разочаровани, от невъзможността да го сторят.

И това се повтаряше всеки ден. Дните изтичаха болезнено и безполезно, и хората, ако не умираха, отчаяно тъпчеха на едно място. Системата ги бе превърнала в електорат, чийто живот преливаше `от пусто - в празно`.

А бе предизборно време, когато темите достигаха своята кулминация в жегата.

Не минаваше без маститата сянка на пропадналата от ситото на капитала хамелеонка, която гласуваше според посоката на вятъра. Замогнеше ли се, започваше да тъпче наред. Също като неосталинистката, която след абсолютен управленски провал, се заготвяше да влезе изпрана в `троянски кон` на изборите...

До нея седеше нащрек останка от недалечното минало – начетено ченге-паразит, което бе запазило всичките си позиции. Не беше си мръднал и двата пръста за хляба, който ядеше. Със сигурност обаче ги използваше за гласуване с червена бюлетина. Обладан от философията на Ницше, само дебнеше момент да нападне инакомислещи, с явна цел да ги унищожи. Но Богът, когото отричаше, вече го бе отрекъл и той живееше мъртъв. До него заклет атеист му пригласяше, възхвалявайки своя непреходен `вуйчо владика`...

В такова пъстро гнездо, безкомпромисно се кръстосваха шпаги, подхвърляха се и премазваха кметски кандидатури. И въпреки проблясъците на новото, тук нищо не се променяше, тъй като фалшификаторите на Прехода бяха живи. Макар, че червените бабички измираха, млади предатели-мафиотчета запълваха стройните им редици.

Чак се потурчваха. Затлачени в застоя, хората негодуваха, искайки промяна, но сами се блокираха, отричайки Реформата. Така, в изборните листи възкръсваха имена на бивши тоталитарни величия, в които все още търсеха упование, макар осъзнали, че пак ще бъдат ограбени пладнешки. Това им вдъхваше повече сигурност, от самата борба за истинска демокрация.

2 

Една хитра съдържателка на кафето под кестените, държеше тайните на многостранните си посетители и това фактически, бе тайната на нейния бизнес. 

Всички предпочитаха да изпият дневното си кафе при нея. Дори една прегърбена бабичка се зареждаше с ранна визита ежедневно.

Беше най-информирания човек в безлюдния град и винаги успяваше да предразположи случайния минувач. `Купуваше и продаваше` клиентите си.

Не, не беше красавица тази жена, но притежаваше същински чар на търговка, който печели от нищото...

Омайваше с цветистия си език и обираше парите на всички – от ченгето до циганката с метлата. Често живеещите наоколо можеха да бъдат събудени от разтърсващия смях на компанията. Тук се раждаха хитове, за да бъдат преразказвани не без преувеличение.

Като човекът, дошъл специално да изпие една студена вода, която сънувал...

Тя нямаше врагове, имаше само приятели. Без страх от предателство, с нея можеше да се споделя всичко. И не толкова кафетата, колкото солените й шеги, ободряваха вместо доза кофеин. Дарявайки всеки със специално внимание, отнемаше клиентите на близките два хранителни магазина - при нея можеше да се намери и `от птиче мляко`.

През смях, понякога приятелки бъркаха в личната й чанта, за да изземат продуктите, които беше напазарувала за себе си – толкова я обичаха...

Една сутрин постоянното присъствие на импровизираното кафе бе сюрпризирано, а дебелите кестени подеха ехото на неудържим смях.

Пред вратата на кафето-бакалия се мъдреше впечатляваща бяла пластика, с визията на търговката. Торсът беше особено сполучлив с налетите бедра, даващи основната характеристика на нейния образ.

По ирония на съдбата, пластиката просто бе открила своя модел, експонирана тук случайно от Студентски симпозиум по скулптура.

Провидението сякаш се шегуваше с търговката, която иронизираше всички, с умението да експлоатира нищото...

Времето я бе увековечило.

Да, в малкия град наистина се случваха неподозирани за света неща

 

 




Тагове:   Натюрморт,   избори 2011,


Гласувай:
14



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ckarlet - Така се зачетох в публикуваното, че ...
24.07.2011 16:04
Така се зачетох в публикуваното, че се пренесох някъде, накрая на света:)
Поздрави, Сornflower! Хубаво разказваш!
цитирай
2. cornflower - Разбивам скуката, Скарлет!
24.07.2011 16:06
ckarlet написа:
Така се зачетох в публикуваното, че се пренесох някъде, накрая на света:)
Поздрави, Сornflower! Хубаво разказваш!

Наистина съм много далече от света...
цитирай
3. kosara2008 - харесвам тази бяла пластика, харесвам
24.07.2011 16:27
това някъде, уж в нищото, а толкова многозначителна слученост, тази напластена гъстота от съдби и образи, като навсякъде в абсурдистанът в който се е превърнала Родината ни...

Люба,ти си моята Морска шехерезада шепнеща...
цитирай
4. cornflower - Пластиката
24.07.2011 16:34
kosara2008 написа:
това някъде, уж в нищото, а толкова многозначителна слученост, тази напластена гъстота от съдби и образи, като навсякъде в абсурдистанът в който се е превърнала Родината ни...

Люба,ти си моята Морска шехерезада шепнеща...

Нейната неочаквана поява на това място отприщи цяла канара емоции за дялане, основно в
политиката...
Благодаря, Косарче, кацам като чайка тук-там по покривите...
цитирай
5. katan - "Някъде, накрая на света"
24.07.2011 17:49
- в една страна наречена България ...
Това е ежедневието и битието на всяко населено място у нас.
Написала си го толкова образно и прониковено, Люба!
Всеки образ е образ на нашата действителност - тук, накрая на света.
И толкова умело си вмъкнала тази пластика, работа на студенти от Студентски симпозиум по скулптура, че накрая на човек му става малко по-ведро и не се чувства толкова "немил-недраг".
Поздрави за цялото ти творчество!
С благодарност!
цитирай
6. cornflower - ...и тук, накрая на света,
24.07.2011 17:55
katan написа:
- в една страна наречена България ...
Това е ежедневието и битието на всяко населено място у нас.
Написала си го толкова образно и прониковено, Люба!
Всеки образ е образ на нашата действителност - тук, накрая на света.
И толкова умело си вмъкнала тази пластика, работа на студенти от Студентски симпозиум по скулптура, че накрая на човек му става малко по-ведро и не се чувства толкова "немил-недраг".
Поздрави за цялото ти творчество!
С благодарност!

кипят вълнения и страсти...
И колкото голямо да е Нищото, все пак надеждата е жива -
щом се ражда Изкуство...То ще ни отвори очите за Истината - да признаем и осмеем недостатъците си, за да излезем от блатото.
Благодаря ти, Катя!
цитирай
7. elpidaa - красиво!
02.08.2011 16:26
красиво!
цитирай
8. cornflower - красиво! Благодаря, мила!
03.08.2011 09:10
elpidaa написа:
красиво!

Благодаря, мила!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cornflower
Категория: Изкуство
Прочетен: 1394775
Постинги: 158
Коментари: 2101
Гласове: 19757
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031