Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2011 13:09 - ********
Автор: cornflower Категория: Изкуство   
Прочетен: 2506 Коментари: 1 Гласове:
13

Последна промяна: 11.10.2011 18:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
***********


 

Иван Атанасов:  

 

Той е сам. Той е сам сред полето.

Бели птици край него летят.

И в очите надеждата свети,

и препуска безкрайният път...  

 

Натежаали са златни пшеници

и от мъката бедни селца.

А сълзите по тъмни зеници

са блестящи, трептящи слънца.

 

Боже, колко е мъката, Боже!

Във каруцата младо сърце.

Бяла птица и порив тревожен

търси кално и бедно селце... 

 

Край Антимово ханът лудува.

Там продава усмивка Люцкан.

Серафим пък към Бога пътува.

И се леят стакан след стакан.

  

Бели пътища. Черни неволи.

Бели птици във черни бразди.

Вълкадин чака Божата воля,

а през раните гледат звезди... 

 

Вика мъката: Йовков е тука!

Той чрез слово лекува света.

А сърцето на клетник се пука

като камък, заровен в пръстта!   

 

 



Тагове:   Добруджа,


Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kosara2008 - !!!силно въздействащ и художествено прецизиран постинг ,Слънце мое Любав,
05.02.2011 12:41
навярно и Книгата е съкровищница...земята на Йовков е златнозлатия!!!благодаря ти, че ни срещна с този автор!

цун,

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cornflower
Категория: Изкуство
Прочетен: 1395044
Постинги: 158
Коментари: 2101
Гласове: 19757
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031