Постинг
24.01.2011 13:09 -
********
Автор: cornflower
Категория: Изкуство
Прочетен: 2506 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 11.10.2011 18:51
Прочетен: 2506 Коментари: 1 Гласове:
13
Последна промяна: 11.10.2011 18:51
***********
Иван Атанасов:
Той е сам. Той е сам сред полето.
Бели птици край него летят.
И в очите надеждата свети,
и препуска безкрайният път...
Натежаали са златни пшеници
и от мъката бедни селца.
А сълзите по тъмни зеници
са блестящи, трептящи слънца.
Боже, колко е мъката, Боже!
Във каруцата младо сърце.
Бяла птица и порив тревожен
търси кално и бедно селце...
Край Антимово ханът лудува.
Там продава усмивка Люцкан.
Серафим пък към Бога пътува.
И се леят стакан след стакан.
Бели пътища. Черни неволи.
Бели птици във черни бразди.
Вълкадин чака Божата воля,
а през раните гледат звезди...
Вика мъката: Йовков е тука!
Той чрез слово лекува света.
А сърцето на клетник се пука
като камък, заровен в пръстта!
1.
kosara2008 -
!!!силно въздействащ и художествено прецизиран постинг ,Слънце мое Любав,
05.02.2011 12:41
05.02.2011 12:41
навярно и Книгата е съкровищница...земята на Йовков е златнозлатия!!!благодаря ти, че ни срещна с този автор!
цун,
цитирайцун,