Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01.2009 18:18 - ЧЕТВЪРТИтиЯТ ВЪЛК
Автор: cornflower Категория: Изкуство   
Прочетен: 4402 Коментари: 12 Гласове:
0

Последна промяна: 26.07.2009 21:05


Нападна ме в тил  на излизане от храма. Хвърли се на гърба ми с намерение да ме захапе за врата. Изгубих равновесие, подхлъзнах се на мокрите плочи и паднах по гръб. След дълго дебнене ме нокаутира, проклетият! Не се давах, а му беше мечта да призная неговото превъзходство (?). Изправих се бързо невредима, без дори да изцапам белия си костюм и продължих пътя си.
Това беше предупреждение за упорството ми. 
Не трябваше да говоря, ако исках да остана жива. Да се отдам на изкушенията и призная за победена - това искаше той от мен!

Защо го правеше? Аз му помагах и се молех за неговото добруване!
За мен беше необяснимо защо той ми отговаряше със злини. Имаше нещо сбъркано в кода, във философията му. Исках да му помогна да прогледне и най-трудно ми беше да открия как. Срещу мен стоеше огромна сила като интелект, опасна в същността си, с която трябваше да се справя.

След унижението и риска, които изпитах при падането, чувството за съхранение надделяваше у мен и аз реших да свия платна, да се оттегля и млъкна завинаги. Да простя и забравя. Да се концентрирам в нови идеи. Но болката не ми позволи. Душевната най-вече, а и физическата, която още на следващия ден зае всяка моя клетка. 
И обидата - чувствах се тотално разбита и омърсена...

Всъщност, двубоят ни не беше от вчера. И нямаше изгледи да приключи, ако не излезех от стреса и страха от срещата с това чудовище. На моите крехки плещи бе стоварен тежък кръст да се боря за унищожението на едно зло. Този път с условието, че от това зависи лимитът време, който Бог ми отпуска.
Наложи се да приема предизвикателството.

Трябваше да избера отново пътя на борбата, както и да ми отмъщаваше тя. За да не си счупя главата, ако реша да я избегна.
Точно падането ме отрезви, защото си бях внушила, че съм успяла да игнорирам опасността.

Въпреки моята опитност се бях озовала в лабиринт, от който няма излизане. Бях в капана с двата крака, при това затънала до шия в блато. Каквито и тактики да прилагах за измъкване, изхода се оказваше все лъжовен. Образно, пътят ми беше припречен от триглав змей, който трябваше да убия, за да отключа извор. 
Беше невъзможно да се измъкна от хитрите му хватки. Още повече, че сама попаднах в неговите мрежи. Вървях към него, омаяна от песните му и сама кацнах на приказното дърво. Бях отслабила защитите, щадейки женската си природа.
Беше истинска магия...

Срещата ни беше неизбежна.
Оказа се задължителна даже.
Защото беше мисия.

Тази среща беше предизвикана от него.
Май че вървяхме двамата един срещу друг.
Бях му стара мечта, цел в живота. Подхранвах въображението му, правех го силен, потентен, чрез енергията, която получавах от Бог.
Той имаше нужда от тази енергия, не от мен! Искаше да ми я отнеме всичката, защото беше паразит. Почувствах се жертва в лапите му, на която трябваше да точи нокти и с чиято сила трябваше да задвижва коварните си проекти. Затова ме преследваше до дупка , без да подбира средства. Безкрайно гъвкав и изобретателен. 
И непобедим в светските си измерения.

Възхищавах се на изкуството на неговата Лъжа!
Пееше ми най-красивите приспивни песнички, а аз го слушах с отворени уста. В един момент даже му изръкоплясках. Генералната му цел беше да ме вкара в грях, а след това да ме осмее. Веднъж го постигна -  успя да премине през една бариера. Тук преживях върховно унижение и си нанесох най-голямата житейска обида!

ЧетвъртиТИят вълк го нарекох, защото слагаше знак за равенство на всичките си предходници, взети заедно. Който щеше доста да ме изръби.
Ако знаеше, че с оня подложен крак всъщност беше препънал себе си...

А моите опити да му направя портрет бледнееха пред неговите безграничия. Обичаше да се присмива над "малкия" ми свят. И сигурно беше прав за себе си - аз нямах рога и не можех да върша злини, заради което често ми подлагаше динена кора. Бях далеч от многобройните му превъплащения и мистификации, от всевъзможните образи на гръмовержеца Зевс, с които ми се явяваше, с цел да ме обладае. Сам се погребваше и възраждаше. Беше най-изкусният жонгльор в живота и беше решил, че светът е негов.
Беше коронован за трона на Луцифер...

Питах се какво правя при него?
Защо го търсех и защо исках да общувам с него?
Увлечението ми беше толкова силно, че в един момент го обикнах!
И тази любов беше взаимна. А как беше възможна тя между две противоположности и защо беше допусната свише?
Представяте ли си любов между Бога и дявола?!

Не познавах по-голям ухажор от него. Бях му противопоказна и самият той пропадаше в непознати дълбочини чрез собствената си завоевателска стратегия. Беше привлечен от външната ми красота, а за вътрешната ми такава беше готов да се откаже от себе си. Но нямаше да го направи, защото нагонът му за власт надделяваше. Призна ми с поклон, че имам прекрасна душа. Ето, нея искаше той да унищожи, хвърляйки смъртоносното си ласо. Не можеше на света да съществува друга Истина, освен неговата. Той беше пропаднал ангел с амбицията да наложи своята тотална власт!

Така установихме твърде драматични отношения. Търсехме се, за да се скараме. Преследваше ме с шизофренична натрапчивост, искаше ме , за да изпива енергията ми. Да прави виртуална любов с мен - искаше ме жертва и само жертва! Започнах сериозно да се плаша, а опитите ми да побягна се оказваха неуспешни. Сама се връщах, след като беше оплел мозъка ми в паяжината си. Осъзнавах, че греша, но не можех да се противопоставя. Даже му благодарях. А той, след като постигнеше този ефект, започваше да ме унижава. Беше ме смачкал като цигарена кутия в джоба си. Гавреше се с мен, вадеше ми душата. 
И докато ме умъртвяваше, се влюби. Нямаше връщане назад и за него. За първи път позна истинската любов, защото тя обитаваше само Божиите селения...

Моята етика изискваше да бъда много внимателна. Не се съмнявах в чувствата му, но не можех да ги споделя, защото не бях сляпа за истината. Аз плачех на сън и го молех да ме освободи. Опитах се да го убедя, че това е игра на дявола, че представляваме две взаимноизключващи се философии. Раздразнен от моето осъзнаване, той замени любовните слова с обиди, присмех и върл цинизъм. Гроздето стана кисело. Сега разбрах какво значи черен хумор и отмъщение. "Моят любим" ме затвори в една катранена центрофуга в ада. Така продължи посвещенията, но вече възпявайки своята мощ. На няколко пъти ми демонстрираше силата си, като ме събаряше на легло - боледувах без причина. Ако някой мой приятел гравитираше около мен, събаряше и него. Чистеше всякаква конкуренция и покосяваше всеки, който имаше амбиции над неговите. Другите бяха само публика. Той я печелеше с изкуството си на ненадминат и тя беше длъжна да го аплодира. 
И омаяна, потъваше в бермудски триъгълник...

От гледна точка на своята природа той не осъзнаваше злините, които върши. Не разбираше защо го отблъскват и страдаше, безкрайно страдаше. Исках да разговарям с него на четири очи, но той се изплъзваше. Страшно беше, че не можеше да разбере, че неговите послания идваха винаги с обратен знак при мене. Не се интересуваше от обратната страна на монетата  и не приемаше никакви съвети. Той демонстрираше своя талант на всеможещ. Публиката, която го хранеше с любовта си също го изостави, защото разбра фалша.
Тогава той започна сам да аплодира себе си...

Всяко противопоставяне означаваше ново наказание. Брулеше ме с негативна енергия, докато се изприщех цялата. Все едно ме слагаше да спя върху таралежи - дискомфортът беше тотален. Дишаше ми във врата. Преувеличаваше недостатъците ми, приписваше ми перверзии и пороци. Виждаше всичко в негатив и това беше основната му характеристика. Гавреше се. 
Така се превърнах във великомъченица. Това беше най-дългото и страшно гонение, което получавах заради вярата си. Но всичко си беше една верига и там Бог щеше да овъзмездява. Цикълът се затваряше. 
Сега Бог даваше на моя герой последен шанс да излезе от състоянието на тази измамна прелест, за да не погуби душата си. 
И да потърси Истината.
Така щеше да постави знак плюс на таланта си и да го удвои.
Трябваше само да повярва в силата НАД него.

Аз страдах и го съжалявах заради заслепението. Това обясняваше крачките ми назад към него - въпреки всичко трябваше да щадя уж приятелските му чувства. Гледах го с изумление и се чудех как си е повярвал!

Кулминацията дойде, когато се обърнах за помощ към Бог.
За да спася себе си трябваше да получа Свето Причастие и да разреша проблема веднъж завинаги. Да поставя граница между мен и него, така че всеки да обитава своето пространство, без да издевателства над другия.
С добрите си намерения преживях най-страшната нощ в живота си.

Беше истинска борба на живот и на смърт.

След като предусети поражението си, той се опита да блокира сърцето ми.
Молих се цяла нощ, прегърнала Библията.
Сутринта получих Светото Причастие и така се спасих...

За моя мъчител предстоеше драмата на Просветлението.
Той не знаеше каква цена щеше да плати за мнимия си земен успех и какви грандиозни мъчения си е режисирал сам.
Защото се беше опитал да имитира Бога с дяволски средства.

Предстоеше Страшният съд.

ТОВА НЕ БЕШЕ ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ.
БЕШЕ ЕДИН ПРЕКРАСЕН УРОК ЗА БОЖИЯТА ЛЮБОВ...



Люба Захова

        


          



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kosara2008 - изключително силен и разтърсващ текст...
06.01.2009 09:12
посланието, мисията, срещата,обичта!?!?,двубой...поанта!!!...невероятно изрображение, в чернобяла картина, противоположности, които се привличат, шах и мат, супер, супер!!! - аристократичност в пълна сила!

красота! тенкс! и още много!
цитирай
2. temenuga - На тази емоционална вълна съм и аз. ...
06.01.2009 16:00
На тази емоционална вълна съм и аз.
Нещо изключително лично съзрях в този текст, наистина потресаващо като идентичност на усещанията, вътрешните разкъсвания, свръхдраматизъм в дилемата и непоклатимостта на Избора.
Невероятен текст. Въздейственост, стил, вътрешен заряд, интуитивност, сила и истински аристократизъм /тук си стискаме символично ръцете с една друга аристократка по дух - kosara2008/:)))
Поздравления!
цитирай
3. cornflower - kosara, temenuga, благодаря!
06.01.2009 17:00
Силните нямат право да напускат арената..
нямат право на рамо дори...
цитирай
4. rumila - Във виртуала аз те подкрепям
06.01.2009 17:30
четвъртият вълк - /не знам общо колко са/ не може за миг да се постави на твоето място, не може да те разбере, той знае това, щом се измъква от теб.
Няма нищо по вярно от това, което можеш да прочетеш в живия поглед в очите!
Много добре те разбрах!
Не напускай арената - и да те няма - публиката няма да скучае....
Поздрав за искрения пост!
цитирай
5. cornflower - rumila
06.01.2009 17:58
Да, ако нямаме достойнството да оборим опонента си, гледайки го в очите, значи става дума за право на "силния", т.е. на терор.
цитирай
6. rumila - Tezi oponenti
07.01.2009 11:18
sa kamikadzeta te ne razbirat ot tvoq svqt kolkoto i da si blagirazpolojena ....
Dostoinstvoto e za dostroinite v reala!
цитирай
7. cornflower - Окото на виртуала е много голямо,
07.01.2009 13:28
а и чувствителността е по-изострена.
Анонимните се лъжат, че могат да се скрият.
Не са ли ни достатъчни невъзможностите в реала, за да се избиваме и тук?
Не е смешно да говорим за писателска етика...хора на духа сме. Защото това, което виждам тук, го няма и в реала. Нека не забравяме за бумеранга...
цитирай
8. fenris - вълк?
15.01.2009 12:14
вълците не се крият, макар, че в твоето произведение той е просто образ! Това, което описваш е по-скоро чакал! Иначе произведението ти ми хареса много!Благодаря ти, че го сподели!
цитирай
9. net - :)))
15.01.2009 15:37
:) без коментар. Така искаш!
цитирай
10. cornflower - fenris
15.01.2009 16:07
О, добричкият ми вълчо, разбира се че е образ!
Нали знаеш, всяка глутница си има мърши..
Всъщност разказът ми е продължение на "Лирическата", която не зная дали си прочел при мене.
Вероятно ще продължавам цикъла.
Изучавам мъжката психика, която отъждествявам с тази на вълците, като не отричам, че същите могат да бъдат и благородници,,, но само когато не допуснат това качество да бъде изродено...
цитирай
11. bizcocho - Силен текст!
17.01.2009 19:35
Силен текст!
цитирай
12. eien - Дано е фантазия или сън,
19.01.2009 11:23
а не истина...
Молете се! И се въоръжете с вяра и търпение
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cornflower
Категория: Изкуство
Прочетен: 1394895
Постинги: 158
Коментари: 2101
Гласове: 19757
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031