През южната порта на София пътувам към съседна Македония. Автобусът гонеше слънцето към залез. Красиви кокетни къщички по зелени хълмчета сякаш спускаха закачливо шейни край пътя. Житните стебла прилягваха молитвено, очаквайки жътва. Струма ме застигаше на пресечки, докато Осогова планина простря гостоприемно зелените си поли. Крайпътните храсти ми махаха с белите си кърпички. Слънцето целуваше лицето ми, преди да се скрие в леглото си от високия гребен на планината тъкмо преди Кюстендил, търкулнато сякаш от платно на Майстора. Ефирът разгорещи футболната тема около Европейското първенство и така се настроих на вълна *контрасти*. Със завой наляво и надясно проникнах в планинска Македония. Завои чак до Скопие, което ме посрещна със светещи кръстове и билбордове на отзвучали избори: "Македония знае - преродбата продалжува!" После пътят отново закриволичи между върховете към далечния юг на Охрид. А една пълна луна отгоре се усмихваше...



    Целта на моето пътуване бе участие в 24-ти международен пленер по живопис ДЕБРЦА - 08 в Белчишта  - творческа база на македонските художници, близо до Охрид. Изпитвах безкрайно любопитство и вълнение да видя третата столица на българската държава при цар Самуил - Охрид. Един от най-развитите средновековни центрове, който поради значението си за българската културна и духовна история е наречен Българският Ерусалим. Да видя  така наречената Долна България по времето на княз Борис Първи, която дава поле за изява на учениците на Кирил и Методий. Да се поклоня на Светите седмочисленици  - св. св. Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Гораст и Ангеларий. Чрез Охридската и Преславската книжовни школи, които учредяват, те създават така наречената Държава на духа. Това е времето на приемането и утвърждаването на християнската религия при Борис Първи в България и Златният век на българската книжнина при Симеон Първи през  9 -10 век. Стъпих на Долната земя Охридска с гордост и чувство за мисия като потомка. Че живеем в духовна криза и е дошло време за ново Възраждане. Новопостроеният паметник на св. Климент Охридски, точно пред Охридското езеро внушава сила и вяра за несломимото духовно единство на християнската общност. През изминалите 13 столетия от образуване на българската държава на Балканския полуостров и заселването на Добруджа, Мизия, Тракия и Македония с българи, Македония е била неделима част от българската държава и от българската история. През превратностите и изпитанията на повече от хилядолетие, македонските българи с цената на живота си са се борили за духовно и териториално единство с българите. Независимо от обособяването на държавата Македония през 1991 г, българският народ е оставал винаги обединен от невидимите духовни връзки, здраво опрян на общата християнска религия, общ език, славянобългарска писменост, общи архитектура и фолклор, обща душевност, единна народопсихология. Затова Европейското бъдеще на Македония и бъдещето на всички българи по света зависи от това  как ще опазим Държавата на духа, която св. св. Кирил и Методий и св. Климент Охридски ни завещават.    Македония звучи с църковни песнопения, извиращи сякаш от недрата на планината, там където е стаена мъката на македонците от балканските неволи. Аз видях светещи върхове на църкви и манастири в небесата, стъпих на осветената Охридска земя, за която легенди разказват, че  имала толкова църкви, колкото са дни в годината. Поклоних се пред мощите на св. Климент в новоизградения храм по копие на стария "Св. Климент и Пантелеймон", както и в храма "Св. София". Видях църквата от 13 век на Охридското езеро "Св. Йован Канео", манастирите "Св. Наум", и "Вси светии",  "Раннохристиянската базилика на Плаошник", църквите Св. Богородица Перивлепта" , "Св. Троица" и много други. Срещнах добри хора и големи творци. На празника на "Вси светии" бяхме посрещнати в дома на Кмета на Белчишта, който по традиция в този ден приема всички жители на общината. Самобитни и първични хора, сраснали се с пасторалния пейзаж на селото, където се намира творческата база на художниците. Царствената, типично българска архитектура на Белчишта по нищо не се отличаваше от родопските села. Особено очарование и атмосфера придаваха неизброимите щъркелови гнезда, които обитаваха комините на всяка изоставена къща - сякаш природата се противопоставяше на разрушението. На този фон писна гайдата на местния Цветко Блажевски - досущ родопска. А неговото автентично пеене с български корен изправи на крака гостите от Америка, Австрия, Сърбия и България. Заговори се за Валя Балканска, чийто глас свидетелства в космоса за земната цивилизация. Що песни се пяха във вечерите, все общи изворни бяха, що разговори се водиха - все общото европейско бъдеще обсъждаха. И подсъзнателно, на фона на прословутия македонски патриотизъм - все към майка България клоняха. За едно бъдеще, което новото поколение македонци, разбили предразсъдъци и политическа закостенялост биха искали да имат. Защото децата на Македония учат и работят в България и навсякъде по света...   Разговарям с основателите и организатори на пленера  ДЕБРЦА - бившия председател на Съюза на художниците в Македония - Георги Целески  /род 1935/ и художника Йордан Манасиевски  /род 1948/. Гледам на тях като на апостоли. Темата е борбата на твореца. Цветя или тръни по пътя? - Ке спреш да се порадваш на цвекето, но то ще те упои. Тогава ще избереш трънната пътека, която е истинската. Всички сме една сплав - добавям - топени, сечени, формовани свише. Ако оставиш душа в платното, истина раждаш. Всяка картина е драма за мен самата. Взривяване, изгаряне и възкръсване върху платното. Като обгорената дървена птица на македонския художник Доне Миляновски, която бе кацнала до палитрата му за вдъхновение. В която видях себе си. И рисувах пияна от слънце...Влюбих се в детайла на Доне, който свещенодейства, изписвайки платното с безкрайно търпение. Един самобитен майстор на четката  /учил живопис в Будапеща/,  който чрез фрагменти на икони в картините си втъкава народна любов и мъдрост, води те за ръка и ти показва красотата на душата си. Огромна естетическа наслада са неговите хиперреалистични платна. Звучат картините му, сякаш чуваш свистенето на вятъра в игличките на боровите дървета... Когато пее в сърцето ти птичето - казва Георги Целески - ражда се живот. Когато плачът в песен прелее - изкуство се ражда. Побеждава духът, който прави човека независим и свободен... И слезе върху ни светия дух за благословия, споил душите ни в цялост да създадем изкуство за памет...Свети на един връх сред боровите гори Художествената галерия на пленеристите, оставили неугасимите пламъци на автографите си. Тук открих и ежегодно гостуващите български художници. Заговори се за добрата ни школа. А едно поетично платно на Миряна Савова от София ме изхвърля извън орбита. Голямата ми находка е българският художник Красимир Тодоров с малко модерно платно, недвусмислено третиращо близкото, комунистическо минало - композиция с разпран български вестник, защипан с червена щипка на тел, с едва забележим син щрих върху него. Гениално, нали? В същото време съвсем случайно моят колега от Пловдив Петър Беляшки извади от фонда на галерията едно платно на починалия македонски художник - проф. Трайчо Николовски от Скопие, изобразяващо партизанска колона. Така създадохме един диптих на времето, на незабравеното още комунистическо минало...





И поставихме емблемата на смеха върху настоящия пленер ДЕБРЦА  2008. Да, това беше пленер на смеха и двамата с Беляшки дадохме тон. Художникът  Петър Беляшки - една запазена пловдивска марка. Създал свой неповторим стил в модерната композиция. Едно безспорно присъствие в българското изобразително изкуство...





Трансформирахме болки в смях, всеки откъснал се за малко от своите проблеми. Аз лично - заключила в сейф за отлежаване един неразрешим проблем на границата, който на връщане щях да забравя...Смяхме се всички, забравили неблагополучия, на Балканската политика се смяхме, чиято жертва сме ние, хората на духа...Смя се и Щефан Нутцел, когато на финала на Европейското германците паднаха. Един художник, чийто професионализъм извика у мен асоциация за Албрехт Дюрер с изящния си щрих в портрета. Той беше изненадата на пленера с афинитета си към селската тема. Бих казала, че неговите майсторски пейзажи зарадваха най-много жителите на Белчишта. А в духа на контрастите пленерът беше сериозна мисия. Като  наследници на Климент  ние дадохме заявка за ново духовно възраждане на Балканите. Дошло е време за нова мисия, за победа на духа над този така комерсиализиран свят, воден от политици - слепци. На сто един с очи да бяха, щяхме да живеем човешки... Много мъдрост видях в очите на македонския художник Ставре Димитров - Стадим. За руската академична школа на Стадим може да се напише книга. Само рисуваните портрети на духовници го издигат в духовен сан и превръщат в легенда. Нарекох го маестро. Майсторът на контраста. Лицето му е едно слънце и когато грее, предметите показват лицата си, а природата запява в багри. Един достоен наследник на Климент, истинско национално богатство за Македония. До него с достойнство партнираше по маниер абитуриентката от Пловдивската художествена гимназия Стефка Пейкова. Запомням я с "Портрет на момиче с щъркел", самата тя портрет на изящество и чистота. Трябваше да видите  живите очи на македонския художник Мето Георгиевски, за да разберете какво е да си щастлив художник. Един виртуоз на абстрактната композиция, създадавана с много любов и стръв. Една неспокойна и търсеща душа, претворяваща красотата на македонския пейзаж в декоративните си платна. От него получавам керамична стомна - за спомен... Прекрасната Натали Николовска от Скопие бе откритие за мен. Един изплувал модел от Ренесанса, досущ покриваща "Дамата с хермелина" на Леонардо. Контрастираща със своите астрални образи в картините си. Ангелско крило. Полъх от други светове. Свое присъствие декларира и младата сръбска художничка Оля Ристич с екзотичните си декоративни композиции. Американецът Дик Робъртс впечатли с модерна композиция на Охридското езеро в слънчев колорит. С пестеливите и затова изчерпващи дълбоко темите изразни средства. Контрастиращ на всички, носител на една различна култура.  Незабравими са разходките из самобитните охридски улици край езерото, приличащи на търновските и пловдивските със занаятите. Ателието на художника-резбар Живко Пейовски и галериста Никола Николовски посрещат гости от цял свят. Последният запомням със своите акробатични платна, родеещи се с Анри Матис. Абстрактна връзка на Охрид със света, домакин на безбройни световни фолклорни, музикални, театрални и кинофестивали. И пак стана дума за птичето в сърцето при появата на един македонски музикант - приложника Запро Запров. Наблюдавам жестикулациите на диригента и виждам как хвърля със сигурни движения текстилните колажи върху платното. Музикалните и приложните му творби извират от фолклора. Пред очите ми се ражда композиция с червени макове, майсторски балансирана от жълтите и сини партии. Сякаш реди оркестър диригента. И всеки цвят заема точно определено място, за да зазвучи в хармония цялото. Сякаш вървейки през полето, Запро береше червени макове и с безупречен диригентски замах ги хвърляше към небето.После цветовете падаха върху платното - точно на мястото си, като във хор, който запяваше..   Напуснах Охрид с пълно сърце, сърдечно изпратена от приятели и автограф на Йордан Манасиевски: "Нека биде Благословена Нашата Средба, нека Светлината ти забележи спомените и средбите каде што желбите ке бидат Вистина и Надеж, што ке ни Водат ком Мирната Вода."   Едно необичайно небесно явление ознаменува изпращането ми: На фона на чистото синьо небе, група облаци изобразиха огромен балкански лъв с вдигнати лапи нагоре, а зад него слънцето изписа златен ореол...   У мен останаха да звучат молитвените песнопения от църквата на свети Климент - "Отче, свети Клименте, моли го Бога за нас !"                                               



участници в 24 международен пленер ДЕБРЦА 2008 Македония

  отгоре надолу:   1.Stefan Nuetzel           -  Austria               2.Natali Nikolovska    - Macedonia         3.Dick Roberts            - USA                  4.Olia Ristic                  - Serbia               5.Gorgi Celeski            - Macedonia         6.Petar Beliashki         - Bulgaria              7.Done Milianovski      - Macedonia 8.Stefka Peykova         - Bulgaria 9.Lyuba Zahova            - Bulgaria 10.Jordan Manasievski - Macedonia 11.Meto Gorgieski        - Macedonia 12.Stavre Dimitrov        - Macedonia

Благодаря ти за приключението.
Все едно го изживях.
Много хора ще го съпреживеят отворят ли постинга ти:)

Ако го видят. Виждам, че до първа страница имат достъп само абонати.
Възмутена съм !

Благодаря ти, Люба! За пореден път отваряш своята палитра в толкова приятното пътуване из страници на минало, на днес, на мъка, на балканска среща... Удоволствие е... наслада от сетивата към душата. Не се коси, че няма да те прочетат... Ще са видели тези, дето трябва да те разберат. Останалите само ще са минали...
Благодаря ти, Люба! Добро желая!

И аз благодаря, Калина, за отвореното сърце!

Благодаря !

благодаря ти..

много се радвам, благодаря ти!

Живителна глътка въздух! Бях с теб...

благодаря - изкуство е да откриваме озонови пространства, макар и летейки...

Отдавна искам да слезна към "Долната земя" :), но все няма време. Добронамерено ти завиждам :)

Родеем се всякак.
Красива е тази земя...

теб до места, които са ми до болка в кръвта ми познати от светещите кръстове в небето, куполите на минаретата и всичко в тази земя, която пази и стария ни език, на пленера Дебрица не бях, но чрез теб го видях. Ако идеш втори път обърни внимание на малката църквица "Св. Петка" малко над "Св. Йоан" тя е жива малка грациозна тайна.... и само тя ли?
Много ме зарадва с твоите очи!

Благодаря ти!
Спомням си, че видях и "Св. Петка". Изобщо Охрид е град - музей на открито, съхранил българска история.

Твоят прекрасен постинг "сбъдна " една моя отдавнашна мечта да посетя тези места.
Благодаря ти за пътешествието!
Поздрави!:)

Благодаря ти, Светла!

била съм в Охрид и смятам,че в това кътче има някаква магия. Поздрави за хубавия постинг!

много българско, нали?
благодаря ти!

Върна ме 35 години назад, когато пътувах и се любувах на тази земя, разказваща историята на България от всяко свое кътче.
Вълнуващо разказваш и ни водиш през българската родолюбива памет.

благодаря ти,
за мен е чест..

Хареса ми много! Поздравления!

Благодаря ти, Ейен!
Поздрави от България!

когато два така близки народа изпитват ненавист и омраза един към друг.

че българите мразят...напротив, известни са с толерантност към всички нации и етноси.
заглавието ми не е случайно!

се върнах в блога Ви. 66 ще са ми малко...
Поздрави.

Благодаря ти, Ейен,
но дано да продължа тук - има сериозни проблеми.