Сънят ми е люлка в земните обятия.
Сила за живот, разрастваща се кълбовидно, постепенно разгъва форма.
Преди да отворя очи, нежни камбанки в душата ми предизвестяват събитие.
Писък на птица разрязва тъмнината. Зората се разпуква като презрял плод.
Чувам чуруликане на новоизлюпени пиленца. Сякаш в гърдите ми.
Най-ранобудното, току-що проболо черупка, изписква от възторг.
Ражда се птица!
Присъединява се второ, трето. Подемат всички гнезда - цял хор!
Запяват още слепи, едва дочули майчината песен.
От песен родени...
Дива радост и любопитство за живота са гласчетата им.
Едва показали главици, още невидяли шаренията на света, запяват.
Още неосъзнали висини, запяват с вродена хармония...

Птиците се раждат с песента.
Самата песен се ражда като птица, за да лети.
Сигурно затова я чувам да пърха първо в гърдите ми. За да я подема...

Слушам в омая утринния концерт. Преди да отворя очи.
Ето и акордиращата партия на майките - поощряваща и преливаща от любов.
Укрепваща и въздигаща, търси изход. Търси у мен криле.
Чувствам как започва да повдига плещите ми.
Ражда се любов!

И дърветата запяват. Разтърсват снага.
Слънцето спуска първите си лъчи между клоните. Засвирва с лъкове.
Усмихва се утрото, лек ветрец погалва пъпките на листенцата и ги подканва да се събудят от дълбокия си сън. Плисва облак, минзухарите поглеждат любовно небето със сините си очи, а то подема птичата песен. И моята...

Денят ми се ражда.
Песен съм.
И е любов...