СВЕТЪТ ЗАД МОРЕТАТА







Монастир е курортен град в Тунис на брега на Средиземно море с население от 2800 души. Основан е през 5-ти век от н. е. от византийците на мястото на древен финикийски град. Те построяват мощна крепост за защита от номадските племена. И като православни християни наричат града на нейно име - Монастир. Крепостта остава символ на града, който днес е смесица от традиции и съвременност. Тук е роден първият президент на независим Тунис - Хабиба Баргиба, особено тачен от народа.
Макар да е ислямска държава, Тунис няма нищо общо с радикалните поклонници на тази религия. Коранът не определя законите. Бил е във владение на римляни, византийци и араби - затова културата и начинът на живот тук са смесица от нравите на тези народи. Известно от новата история е, че Тунис е бил колония на Франция. Това оставя трайни следи и определя манталитета на страната като европейски. Чрез културата и туризма, които развива приоритетно, Тунис гони не само европейски, но и световни критерии.





Удивителен е тунизийският фолклор! Изобразителното им изкуство е на високо ниво, а вещината, с която тунезийците изследват и съхраняват историческото си минало, е за подражание. Близо до Монастир се намира красивият курорт Хаммамет, изключителен с арабската си архитектура. От нея отнесох най-силните си впечатления - оригинална, осъвременена, прецизно изпълнена с типично арабска орнаментика. Палмите и кактусите са акцента в екзотичния пейзаж, на фона на безкрайното синьо небе и море, сред които събирах романтика, плавайки със старинна фрегата. Събрах и много слънце от атрактивния Тунис, чиято южна част е порта към пустинята Сахара.





Очарована съм от гостоприемството на тунезийците - спокойни и чисти, в хармония с природата си. Удивена съм от стремежа им да създават култура на световно равнище, чрез която развиват туризъм. Както казва Негово Величество Президентът на Тунис, културата е най- ефективното средство за връзка със света, за осъществяване на диалог с европейските страни.  Така се създава Асоциацията за пластични изкуства в Монастир, която от 3 до 11-ти септември 2006 г 
проведе Четвъртата сесия на Международен фестивал, на който имах честта да бъда поканена. 





Във фестивала участваха 60 творци от Холандия, Норвегия, Люксембург, Испания, Португалия, Англия, Франция, Русия, Турция, Мароко, Египет, Саудитска Арабия, Сърбия, Италия, Ирландия, България, Малта, Ирак, Германия, Австрия, Тунис.
Впечатлена съм от перфектната организация на Артфестивала, проведен под егидата на Министерството на културата на Тунис. В Художествената галерия на нос Марина бе експонирана изложба от  създадените творби, които съгласно регламента на Артфестивала, оставихме като дарение на музея в Монастир. Лично Министърът на културата връчи на художниците сертификати.
Форумът бе широко отразен в тунезийския печат на официалния френски език. Важно е да изтъкна умението на тунезийците да си служат добре с всички официални езици - от английски до руски.

Щастлива съм, че оставих зад моретата искрица от моята душа...
Надявам се романтиката и екзотиката на Африка да ме върнат отново...




Сякаш времето спира
в тази безоблачна прерия.
И слънцето стопява 
контурите на кактусите.
Даже морето приспива
вечност...
Сякаш умирам,
сякаш се раждам,
обладана от 
ослепителна белота.
С горещи стъпки 
бронзова жена
в душата ми
изгаря сенките.
Аз съм сърцето на слънцето -
тежък оранжов грозд
в зелена прегръдка на палма.

It’s like the time is stopping in this cloudless prairie. And the sun melts the contours of the cactuses. Even the sea makes asleep eternity…. As if I’m dying, as if I’m being born, taken by a blinding brightness. With hot steps a bronze woman in my soul burns down the shadows. I am the heart of the sun – heavy orange grape in a green hug of a palm tree.

   Lyuba Zahova